СТИХОВЕ
превод: Петър Велчев
КЪМ АГНЕС
В очите ти искрящи се вглеждам.
Там сякаш двойна звезда ще грейне -
най-ярката на свода небесен,
където е майка ни Венера.
В ръцете й Юпитер светлее
и милва я Сириус далечен.
КЪМ МАГДАЛЕНА
Магдалено, кумице, моля те
аз, нещастникът, да ми помогнеш!
Скоро ще ми помогне огънят,
пламъкът, който в мене подклажда
Пирошка, твойто мило роднинче.
Често при тебе идва, дотичва
всеки ден - и сама е винаги.
С теб играе, къпе се, танцува
като млада кошута в тревата.
Знаем: няма волята ти да скърши,
ще направи каквото й кажеш -
даже осем дни ще прекара
без вода и без трошица хлебец.
Моля те - за мойта любов кажи й!
Да е мила, да не ме погубва!
А ако да я склониш успееш
и за нещо още, за което
свянът не дава да се говори -
ще ти изпълня всяко желание.
