Николай Зиновиев

превод: Тихомир Йорданов

***
Посред степта човечец тленен
седи в праха, а сълзите - река.
Поспря се тук Творецът на Вселената,
погледна го и рече му така:
„Приятел съм на всички бедни,
Нещастните подкрепям аз.
И зная думите заветни.
Аз Бог съм твой. Аз имам власт.
Скръбта ти мен ме огорчава.
Кажи ми кой си, за да знам”.
„Руснак съм аз” - Той чу тогава.
И Бог заплака с него там.

ПРОЗОРЕЦ КЪМ ЕВРОПА

Е, стига сте се клели във това!
Сега ми дайте гвоздеи и брадва
и гледайте как днес ще ви зарадвам
прозореца към нея като закова.
Защото гости се посрещат на вратите,
а през прозореца промъкват се крадците.