Влад Ривлин

превод: Литературен свят

В нощта на шестнадесети срещу седемнадесети юли хиляда деветстотин и осемнадесета година, по постановление на изпълкома на Уралския областен Съвет на работническите, селските и войнишките депутати, в мазето на Ипатиевата къща, били разстреляни последният руски цар Николай Втори и семейството му.

Това събитие, по разбираеми причини, станало знаково не само за монархистите, но и в еднаква степен и за либералите - та нали заедно с последния руски цар и неговата жена били разстреляни царските потомци и прислуга.

Но ставайки знаково и бих казал, дори култово, това историческо събитие така и не станало назидателно за следващите поколения царстващи особи и боляри, както, впрочем и всички предходни събития от този род.

Екзекуцията на английския крал Чарлз Първи не научила на нищо Луи Шестнадесети.

Не си направил никакви изводи от екзекуциите на своите колеги-предшественици и Николай Втори.

Според - съвсем напразно.

Но много по-тъжно е, че и днешните боляри - представителите на финансовия елит в Русия или някъде другаде, също не си правят никакви изводи от горчивия опит на предшествениците си.

Те, разбира се, не са толкова невежи и лекомислени, за да не знаят за печалната съдба на болярите в епохата на Иван Грозни, Петър Велики или Йосиф Висарионович Сталин. И тримата владетели се отличавали с крайна неприязън към всякакъв род болярщина, били те аристократични кланове, велможи, съставили си прекомерно мнение за себе си чиновници или рушветчии и спекуланти, вярващи в своята незаменимост.

Явно с това се и обяснява нервната реакция на съвременното болярство при всяко упоменаване на Йосиф Висарионович.

Не смятам за необходимо да давам тук морална оценка на действията на болшевиките в този случай. И дори не на болшевиките, а на обикновените работници и селяни.

Господа монархистите и либерали, давайки морална оценка на разстрела на царското семейство, в същото време кой знае защо не правят това по отношение на колчаковци и неговите помагачи, атамани като Краснов, зверски разправяли се с обикновените селяни, например, превърнали жените в сибирските села, в леден стълб (От тях ли се научиха на подобни зверства нацистите, замразили по такъв начин генерал Карбишев?).

С други думи, съдят за историческите събития по собствените си критерии.

И онези войници, работници и селяни, произнесли смъртна присъда на царското семейство и привели я в изпълнение, се ръководели от своите критерии за морал. Критериите се формират на основата на житейския опит.

Господата дворяни и капиталисти от поколение на поколение живеели с убеждението, че целият свят съществува само за тях.

И много се изненадали, научавайки, че обикновените работници и селяни също са хора и много ги боли, когато ги бият в конюшните, разменят за кучета, продават на едро и на дребно, използват като пушечно месо или впрегатна сила.

Тази болка се натрупвала, натрупвала и в края на краищата се изляла в две руски революции, разстрел на царското семейство, ликвидация на казачеството и разстрели на белогвардейци.

Лошо ли са постъпвали работниците и селяните, изгаряйки имения, рушейки църкви и убивайки свещеници? Що се отнася лично до мен, аз съм против всяко убийство. Не смятам, че някой трябва да бъде убиван. Какво и на кого ще докажеш с убийство?

Но смятам просто необходимо да се даде възможност да поживеят същите царе и боляри - финансови или каквито и да са други онзи живот, който са живеели и живеят вчерашните и съвременните аргати, хората, нямащи собствен ъгъл, ставащи пушечно месо за интересите на всички тези боляри, царе и царчета.

Монархистите и шовинистите обичат да обвиняват евреите за всички беди на Русия.

Добре би било тези умници да поживеят десетина години в „границата на уседналост” така, както е живяла еврейската беднота в царска Русия.

Нека почувстват върху себе си същото, което са чувствали от поколение на поколение бедняците от най-различни националности и вероизповедания.

Тогава може би ще си направят изводи от събитията в историята.

Не е истина, че историята на нищо не учи.

Учи и още как! А за ненаучените уроци наказва сурово.