БЕЛЕЖКИ
превод от сръбски: Санда Йовчева
1.
Всички монотонни звуци са мярка за простор, ширина и далечина. Когато шумят дърветата, трепти въздухът, когато вятърът духа, когато копитата се отекват, когато стадото блее, когато воденицата трака - всичко това за човека е знак за пространственост, знак и за мярка, с които се мери полята, степите, планинските вериги, пътищата, реките, водата - всякакви неща дори до техните тъмни и скрити начала…
Също като, когато човек, спокойно лежейки слуша ударите на своето сърце, той, с малко внимание, може точно да знае колко е далеч от своето начало и от своя край.
2.
Почти всичко у човека може да се създаде и да произлезе чрез волята, само любовта - не. Оттука, в разни форми, мисълта се връща към Божията любов и винаги ще се връща. Има ли любов, животът има облик, предназначение и цел, не носи ли в сърцето си човек любов, той е като прокълнат, макар всичко друго да има. Това е проклятие, усещането за това проклятие е реалност. И тази реалност е и във всеки единичен, личен живот, тази реалност е и в цели исторически епохи, като когато животът ни е застрашен от тежка болест.
сп. „Илюстрация светлина”, г. 41, кн.8-10, 1933-1934 г.
