ВЪПРОС
превод: Георги Ангелов
ВЪПРОС
Затова ли пиша стихове -
един по чудо оцелял потомък
на обезлюдената планета
огън да си стъкне в пещерата
с книжките ми, за да може плъх
за вечеря да си опече?
—————————–
ХОДЪТ НА ИСТОРИЯТА
Вратата към предишното блъсни:
ще чуеш вик от тълпата потисната:
„Разпни Го ти! Разпни, разпни!”
Врага ще видиш с неговата свита.
… Какво се е променило в наши дни?
Тълпата, както и преди потисната,
крещи: „Разпни Го ти! Разпни!”
Врагът е същият, и същата е свитата.
—————————–
ТУК И ТАМ
Тук утро. Слънце. Вис. Русия.
И камбанки недалече…
А там? А там педерастията
не е грях вече.
Там разпад света обвива.
Там не трябва и не бива
за мен под никакъв предлог.
Аз ще остана тук. Със Бог.
—————————–
ПЕЙЗАЖ
Изгрев. Блясък по росата.
За тях ли птичка свири нещо?
Аз съм за свиренето на косата,
търсеща със камък среща.
ВОПРОС
Стихи пишу я не затем ли,
Чтоб чудом выживший потомок
На обезлюдевшей планете
Огонь поддерживал в пещере
Моими книжками и крысу
Испечь себе на ужин мог?
—————————–
ХОД ИСТОРИИ
Ты двери в прошлое толкни:
Услышишь крик толпы забитой:
«Распни Его! Распни, распни!»
Врага увидишь с его свитой.
… Что изменилось в наши дни?
Толпа, по-прежнему забита,
Кричит: «Распни Его! Распни!»
И тот же враг, и та же свита…
—————————–
ЗДЕСЬ И ТАМ
Здесь утро. Солнце. Даль. Россия.
И колокольчик на меже…
А там? А там педерастия
Не грех уже.
Там налицо процесс распада,
Туда нельзя мне и не надо
Ни под каким предлогом.
Я здесь останусь. С Богом.
—————————–
ПЕЙЗАЖ
Час восхода. Блеск росы.
Не о них ли птаха свищет?
Но мне ближе свист косы
Той, что с камнем встречи ищет.
