Апостолос Спилйос

превод: Вътьо Раковски

РОДИНА

Пътувам в чужбина, красива чужбина,
но все ти пред мене сияеш.
Насън и наяве те виждам, родино -
лъч, който в небето играе.

Погледна край мене - лози и маслини,
и корени шепнат в земята,
поема дъха си - дъха ти, родино,
погледна те - в слънце облята.

Домът ми ме вика с два погледи неми,
които ме гледат във мрака,
с крила ме загръща могъщи, големи
и кърми ме с майчино мляко.

Наоколо - кръв и вериги, и братя,
с които положихме клетва
да върнем на нашия край свободата -
причастие, радост в сърцето.

Минават години далече от тебе,
вретеното нишката сбира,
в сърцето ти вбит е чужд нокът враждебен,
над тебе - вихрушките свирят.

А горе на мачтата знаме развято -
орлица в небето ти синьо, -
лък, който раздира, разтваря мъглата,
меч, който печели родина.
Пътувам в чужбина, свободна чужбина,
а робска е мойта родина.

ДРУГАРИТЕ

откъс

В лицата ни плющи ти, дъжд печален,
измий ни, дъжд, измий ни, свежа майко…
Завръщаме се в тебе нелегални -
ятаци са земята и небето ти,
които крият нашите следи;
мъглата най-другарски ни прегръща,
прибира ни във своето скривалище
и ни изпраща вятъра за свръзка:
- Вземи ги, отведи ги при другарите,
парола знаеш - те ще ти отворят.

КАРАМФИЛЪТ

… По-бавно. Не, не бързай да пристигнем,
там пеш не се отива; там са нужни
криле. За да пораснат те, кажи ми:
„Тръгни по приказните стълби на легендата
и помогни да опнем лъка на стиха,
стрелата, в кръв обагрена, да литне -
сестра на смелата душа, - да литне
натам - да стигне чак до Карамфила.”

О, дълго ще кръжим, докато стигнем
там, дето разговарят със звездите.