Съмърсет Моъм

подбор и превод: Литературен свят

* * *
Четенето не прави човека мъдър; то само му придава ученост.

* * *
Престижът е плащ, с който глупаците скриват глупостта си.

* * *
Старата мома е задължително бедна. Ако е богата, тогава тя е неомъжена жена на определена възраст.

* * *
Повечето хора са безнадеждно глупави и когато атестират някого като човек с необикновен ум, това не е твърде голям комплимент.

* * *
- Знаете ли френски?
- Как да ви кажа… Мога да прочета френско романче, ако е неприлично.

* * *
Човек много се заблуждава за мястото си в природата, но тази му заблуда е неизкоренима.

* * *
О, ако добродетелните бяха съвсем по-малко самодоволни.

* * *
В отношенията си с обществото съвременният човек напомня на дивак: от вредните за съплеменниците му постъпки го удържа само страхът от неизбежното възмездие.

* * *
Най-трудното - да се намери общият знаменател, определящ човешките постъпки.

* * *
От неегоистичните родители израстват егоистични деца. И това не е вина на децата. Та нали те възприемат принасяните им от родителите жертви като нещо дадено им по рождение; а и откъде да знаят, че в този свят нищо не получаваш, ако сам не даваш нищо?

* * *
Най-безобидното нещо, ако то е забранено от закона, се възприема от мнозинството като нещо лошо.

* * *
Само слабоволните с готовност усвояват общите нравствени норми; волевите хора си изработват свои собствени принципи.

* * *
Винаги трябва да се култивират собствените предразсъдъци.

* * *
Пламъкът в лампата трептеше и гаснеше като блуждаещия поглед на умиращ.

* * *
Трите задължения на жената.
Първата - да бъде красива, втората - да бъде облечена добре и третата - никога да не противоречи.

* * *
Ужасно е да нямаш възможност да изразиш чувствата си и по неволя да ги пазиш в тайна.

* * *
Човешката скръб е толкова велика, колкото и човешката душа.

* * *
Най-трудното за човека е да признае, че не е в центъра на мирозданието, а в неговата периферия.

* * *
Краят на живота.
Напомня четене на книга в края на деня; отначало четеш, без да забелязваш, че светлината избледнява, а после, прекъсвайки за миг, виждаш, че денят е угаснал; тъмнината се сгъстява и вече нищо не можеш да прочетеш, страницата е изгубила смисъл.

* * *
Вятърът си пееше като млад здрав орач, леко крачещ по полето.

* * *
Земята обгръщаше млечно-бяла мъгла, непрогледна и същевременно странно прозрачна.

* * *
Страшният непрогледен мрак на вечните мъки.

* * *
Чувстваше се като човек, който, седнал на дъното на пропаст, вижда посред бял ден звезди, невидими за всички останали.

* * *
Хедонистът трябва да помни, че самосъзнанието и щастието са несъвместими. Щастието ще го напусне, щом насочи всичките си мисли в преследване на удоволствия.

* * *
Интересно би било да се покаже, че страхът от смъртта е чисто европейски недъг; забележете с какво безстрастие и хладнокръвие я очакват жителите и на Изтока, и на Африка.

* * *
Не познавам по-облекчаващо живота отношение към него от изпълненото с хумор смирение.

* * *
Всеки млад човек е като родено през нощта дете, което виждайки изгрева на слънцето, си въобразява, че вчерашен ден не е съществувал.

* * *
Игривата елегантност на палмите.

* * *
За човека е най-трудно да осъзнае, че се намира не в центъра, а в периферията на събитията.

* * *
Причините, накарали ме да се заинтересувам от Русия, бяха същите, както и при мнозинството мои съвременници. Руската литература е най-очевидната от тях. Толстой и Тургенев, но най-вече Достоевски описваха чувства, каквито няма да срещнеш в романите на писатели от други страни. Великите романи на западно-европейската литература до тях изглеждаха неестествени. Новото в тези романи ме накара да омаловажа Текери, Дикенс и Тролъп с техния традиционен морал; дори великите френски писатели - Балзак, Стендал, Флобер - в сравнение с тях ми изглеждаха повърхностни и студени.

* * *
Съвременните поети.
Според мен в тях по-добре би било по-малко ум и повече чувства. Техните песнички са родени не от прекомерни страдания, а от тихите радости на доброто образование.

* * *
Залавяйки се за Достоевски («Престъпление и наказание» прочетох в немски превод), бях озадачен и потресен. Неговият роман толкова много ми откри, че прочетох един след друг всичките велики романи на този велик писател на Русия.

* * *
При Чехов става дума за това, което го е развълнувало и той може да го предаде така, че вълнението му да се предаде на читателя. И той става негов съавтор.

* * *
Великите писатели творят; писателите със скромна дарба възпроизвеждат.

* * *
Достоевски напомня Ел Греко, и ако Ел Греко ми се разкри като художник от голям мащаб, може би е само затова, че и епохата му, и средата му са благоприятствали за разцвета на своеобразната гениалност, присъща на двамата… И двамата гениално са владеели велико изкуство - изкуството на изразителния жест; Леонардо да Винчи, а той е разбирал от това, твърдял, че за портретиста няма нищо по-важно.

* * *
Основното достойнство на Тургенев е любовта му към природата и не трябва да го виним в това, че я описва в духа на своето време, не толкова предавайки чувствата, които тя предизвиква у него, колкото изброявайки всевъзможните звуци, ухания и пейзажи; описанията му са изпълнени с изящество и прелест.

* * *
При Тургенев ги няма мъчителните страсти на Достоевски, нито мащаба и безкрайното състрадание към човека при Толстой, това е вярно, затова пък той има своите достойнства - обаяние, изящество, лиризъм. В него има елегантност и своеобразие - чудесни свойства, като и в едното, и в другото - откриваме здрав смисъл и удивително чувство за природата.

* * *
…именно в Америке класовата ненавист в крайна сметка най-вероятно ще се изроди в жестока вражда.

* * *
Художникът прилича на мистика, стремящ се да постигне Бог, - той също така духовно се е освободил от светската суета.

* * *
В енергичния, деен човек чувството за греха е притъпено; едва когато енергията пресъхне, в него може да се пробуди съвестта.

* * *
Изкуството на Възраждането открива всичко, което е у него, веднага. А в него има покой, здраве и душевна яснота. То е много по-близо до съвършенството от изкуството от всяка друга епоха. То не толкова вълнува въображението, колкото дава усещането за общо благополучие. Едва ли не физически изпълва с радост, както слънчево утро напролет.

* * *
Първата ми книга, публикувана през 1897, имаше известен успех. Тя хареса на Едмънд Гос и той написа за нея хвалебствена рецензия. След нея издадох немалко други книги, станах популярен драматург. Написах «Души в окови» и «Луна и грош». Гос, обикновено, срещах два пъти на година в продължение на двадесет години, при срещата ни той по своя мазен начин неизменно ми казваше: «Скъпи Моъм, така ми хареса вашата „Лайза от Ламбет”. Колко мъдро щяхте да постъпите, ако повече нищо не бяхте написали».

* * *
Хората понякога ще ти простят доброто, което си им направил, но почти никога не прощават злото, което са ти причинили те.

* * *
Срещат се чудесни книги, при това много скучни. Преди всичко ми идват на ум «Уолдън» на Торо, «Есета» на Емерсън, «Адам Бид» на Джордж Елиът, «Диалози» на Лендър. Може ли да се припише на случайността, че са писани приблизително в едно и също време?

* * *
Свенливост: смесица от скромност и високомерие.

* * *
Ахмед Али, секретар на сър Акбар, ми разказа следната история. Довели му ухапана от скорпион жена и казали, че ако напише на земята числото 16, а после го изтрие с обувка, жената ще оздравее. Макар че Ахмед не повярвал, изпълнил всичко точно. Чудото не станало. Жената умряла и тогава някой забелязал, че той е написал не 16, а 13. Оттогава той всеки път пише само 16 и вече е излекувал няколко души.

* * *
Млад офицер, връщащ се с параход вкъщи в Англия, всеки ден се настаняваше на палубата и съсредоточено четеше книги за Тадж Махал. На въпроса защо чете именно тези книги, отвърна:
- Разбирате ли, четири години служих в Агра, а Тадж Махал така и нито веднъж не видях. Но със сигурност знам, че вкъщи непременно ще ме разпитват за него и реших на връщане да назубря всичко това.

* * *
История на любовта. Херцог Йоркски, брат на Джордж III, пристигнал в Монако с яхта и тук тежко се разболял. Той помолил тогавашния княз на Монако да му окаже гостоприемство. Князът поканил херцога, но любовницата на херцога, дошла с него на яхтата, отказал да приеме. Тя наела къща в Рокбрюн и всеки ден ходела на носа - да гледа вее ли се знамето над двореца. Веднъж, виждайки, че знамето е спуснато, тя разбрала, че възлюбеният й е умрял. И се хвърлила в морето.

* * *
Животът е едновременно и трагичен, и банален: той е не друго, а мелодрама, в която благородните чувства служат само, за да възбуждат долнопробните преживявания в пошлата публика.

* * *
Какво толкова ни огорчава, когато приятел постъпи с теб зле? Собствената наивност или самолюбието?

* * *
Писателят трябва да помни: не трябва твърде много да се разяснява.

* * *
Изглежда, че няма нищо по-лесно да благодариш на човека, направил ти услуга, и все пак мнозинството го избягва по всякакъв начин. Вероятно гордостта им подсъзнателно въстава при мисълта, че сега са ти длъжни.

* * *
…В художественото произведение писателят успява само с тези персонажи, в които са отразени някои черти от личността му. Другите персонажи той не създава, а описва и те се получават не твърде убедителни. В случай, че това твърдение е вярно, от него следва изводът: изучавайки най-удалите се на автора персонажи, създадени с най-голямо съчувствие и разбиране, си представяш личността на автора много по-обемно от която и да е негова биография.