Уилям Съмърсет Моъм (William Somerset Maugham), английски прозаик и драматург, е роден на 25.01.1874 г. в английското посолство в Париж в семейството на адвоката Робърт Озмънд Моъм. Рано изгубва родителите си - майка си (от туберкулоза) и баща си (от рак). Заминава да живее в Англия при чичо си Хенри Моъм, викарий на Уитстейбъл в графство Кент. Учи в Кралското училище в Кентърбъри, прекъсва, после учи около година литература, философия и немски език в Хайделбергския университет, Германия. Завършва медицина в Лондон, но не работи като лекар. Първият му роман е „Лайза от Ламбет” (1897) е последван от „Мисис Крадък” (1902), „Магьосникът” (1908) и др. През следващите години пише предимно сатирични социални комедии, най-известната от които е „Лейди Фредерик” (1907), а през 1908 г. четири от тях се играят едновременно в Лондон с голям успех. През 1915 г. публикува автобиографичния роман „Души в окови”. Следват романите: „Луна и грош” (1919), „Цветният воал” (1925), „Ашендън или Британският агент” (1928), „Вино и баници” (1930), „Натясно в ъгъла” (1932), „Театър” (1937), „Горе във вилата” (1941), „Острието на бръснача” (1944), „Тогава и сега” (1946), „Каталина” (1948), както и много разкази. Пише и пътеписи, есета, мемоари - „Равносметката” (1938). По време на Първата световна война като представител на британския Червен кръст е преводач, военен лекар и агент на британското разузнаване в Швейцария и Русия. През 1928 г. купува резиденция на Френската ривиера и живее в нея до смъртта си. През 1940 г. е принуден да напусне окупирана Франция и заминава за САЩ, където в Холивуд натрупва солидно състояние от филмови адаптации. Творческото му наследство включва 20 романа, около 120 разказа, 24 пиеси, 3 пътеписа и 10 книги с мемоари и есета. Пътува много по света. Умира от пневмония на 91 г. на 15.12.1965 г. в градчето Сен-Жан-Кап-Фера, близо до Ница. Прахът му е разпръснат край стената на Библиотеката на Моъм, до Кралското училище в Кентърбъри. На български език са преведени всичките му по-значителни произведения.

Публикации:

Проза:

ИЗ „ДНЕВНИЦИ”/ брой 75 юли 2015

ПРИЯТЕЛ В НУЖДА/ превод: Георги Карадобрев/ брой 88 октомври 2016