АЗ МЕЧТАХ ЗА ДАЛЕЧНИ МОРЕТА
превод: Борис Борисов
АЗ МЕЧТАХ ЗА ДАЛЕЧНИ МОРЕТА
(песен)
Аз мечтах за далечни морета,
за корали, за страни неизвестни.
И на кораба през борда се метнах,
беше корабът от вчерашен вестник.
Зимата със зима ще се повтори,
преспи пред вратата сняг ще навява.
Само в клетка папагалът говори,
но в гората всички думи забравя.
А пред мен блести пътеката вита,
хвърля сянка върху мен планината.
Още никне бялата маргаритка,
по която любовта ще отгатна.
Пролет иде, ти в раздели не вярвай,
цяла нощ дъждът в улука ще плаче.
Зверовете сменят козина стара,
ти не се предавай, слънчево зайче!
————————————–
Я МЕЧТАЛА О МОРЯХ И КОРАЛЛАХ
Я мечтала о морях и кораллах,
Я поесть хотела суп черепаший,
Я шагнула на корабль, а кораблик
Оказался из газеты вчерашней.
То одна зима идёт, то другая,
За окошком всё метель завывает,
Только в клетках говорят попугаи,
А в лесу они язык забывают.
У порога встали горы-громады,
Я к подножию щекой припадаю,
И не выросла ещё та ромашка,
На которой я себе погадаю.
А весною я в несчастье не верю,
И капели не боюсь моросящей,
А весной линяют разные звери,
Не линяет только солнечный зайчик.
