Фотис Ангулес

превод: Димитър Василев

АКО НЕ ПОМОГНЕШ

И в най-заклетия си враг брат всеки ще намери,
ако съзнае, че тежат оковите еднакво,
без разлика дали на бял са роб, или на черен.
Живеем в свойто време ний. Пустиннико, теглото
на бедния си брат, ако не облекчиш, ще бъдеш
изменник и човешки враг, предател на живота…

МАЩЕРКА

О, защо и вий не бяхте с тях,
търгаши на родината,
от срамните си постове да видехте
изгнаниците храбреци как радостно
извикаха на пустия либийски бряг,
като видяха първите уханни мащерки,
погалиха ги като майка и любима,
като сестра в мига, когато ги отнася сладък сън…

ВЗЕМИ ЗЕМЯТА

Сатрапе, в твоите ръце земята е безплодна.
Селяко, с твоята любов тя става плодородна.
Вземи земята, пот й дай, тя в сок ще ти я върне,
ще люшне житен клас висок и едро златно зърно,
ще натежи от кехлибарни гроздове лозата.
А към плода на твоя труд и работа богата
без страх ръчица ще простре свободното бедняче
и ще го вземе, ще яде и весело ще скача,
а бледите му устица ще стават по-червени,
че слюнки плюят те сега окървавени.
Лимоните ще разцъфтят и в снежните им пъпки
ще легнат кротко и заспят човешките ти мъки;
домът ще е уютно чист и топъл като пазва,
ще съмва радостно денят, спокойно ще залязва.