Владимир Павлов

превод: Литературен свят

Първи ще назова Григорий Евсеевич Зиновиев (Радомислски-Апфелбаум), «червения диктатор» на Петроград, който по онова време бил председател на Петроградския съвет. Той, както смятал В. Ф. Ходасевич, специално наредил спешно да се екзекутира Николай Гумильов, за когото се застъпил Горки, но застъпничеството му не помогнало.

На Зиновиев (човек много жесток и необикновено страхлив) било необходимо да наплаши останалата интелигенция, веднъж и завинаги да унищожи волята за съпротива на режима. И Гумильов, като ярък представител на питерската интелигенция, монархист и офицер, като никой друг подхождал за ролята на култова жертва.

Ръководил разследването, по-точно фабрикувал делото за «заговора» на Таганцев кървавият следовател от ВЧК (по-късно първи заместник-нарком на НКВД) Яков Саулович Агранов, станал палачът на руската интелигенция и който “дружал” с много от нейните представители - Л. Л. Авербах, Б. А. Пилняк, Брикови, О. Е. Манделщам, В. В. Маяковски.

Той убил множество известни обществени деятели и забележителни руски учени: проф. Тихвински, проф. Волков, проф. Лазаревски. Н. Н. Шчепкин, братя Астрових, К. К. Черносвитов, Н. А. Огородников и много други.

Агранов унищожил цвета на руската наука и общественост, изпращайки хората на разстрел за такива вини като “по убеждения е привърженик на демократичния строй” или “враг на работниците и селяните” (от гледната точка на самия Агранов).

Това нищожество е фактическият убиец на великия руски поет Н. С. Гумильов.

А непосредствено водел разпитите на Гумильов следователят Якобсон. Историята дори не е запазила малкото му име, но именно на него принадлежат страшните редове:

„Виновността в контрареволюционна организация на гр. Н. Ст. Гумильов на основание протокола на Таганцев и неговите потвърждения е напълно доказана. На основание на гореизложеното, смятам за необходимо да се използва по отношение на гр. Николай Станиславович Гумильов като явен враг на народа и работническо-селската революция най-високата наказателна мярка - разстрел”.

Даже презимето на Гумильов не е могъл да посочи правилно - поправено е с мастило на Степанович.

(със съкращения)

2005 г.