РАБОТНИК
превод: Теодора Стайкова
РАБОТНИК
Стани, стани от своя сън вековен,
недей пълзя, за милост не хленчи;
а зъби стиснал в бурен гняв бунтовен,
преградите пред себе си строши!
И в устрема си всичко разпилявай,
неудържим, могъщ като море…
Пред никакво величие и слава
юмрука ти развихрен да не спре!
От векове с покорство на добитък
ти сам се впрягаш в тежкия хомот
Не ти ли докривя да си отритнат,
когато друг гуляе с твойта пот!
От твойта кръв богатствата нарастват,
а ти пълзиш, в земята впил очи;
о, можеш ли насън да виждаш щастие,
щом хляба ти не стига и горчи?!
И КОГАТО ПРОЛЕТ
И когато пролет
птичките примамва
и цветя посява -
както едно време,
аз ще те очаквам…
И когато лято
дойде, и повява
свежия му вятър -
както едно време,
аз ще те очаквам…
Но когато есен
пак пристигне влажна,
аз ще дойда вече,
сам ще те намеря -
няма да те чакам!
ЧУЖДО АЗ НЕ ТЪРСЯ
Чуждо аз не търся, в тайни не надниквам,
милости не ща!
Но ми взеха нещо, нещо от душата
някой ми взема…
И не ми го взеха нито странни птици,
нито зли ръце;
помня, беше вечер и звезди трептяха
в тихото море;
изведнъж избухна вихър, буря гръмна,
всичко притъмня;
аз изгубих нещо много скъпо, сестро,
и сега скърбя…
Плачем с теб, но в мрака таинствено свети
то като луна…
Ах, от дълбините на душата нещо
някой ми взема!
