Стиховете на младия Карл Маркс

превод: Александър Миланов

На младини Карл Маркс е писал стихове. Представената тук балада е създадена въз основа на следната историческа случка: Давид Рицио идва в Шотландия като Савойски легационен секретар, постъпва на служба при Мария Стюарт като музикант и през 1564 г. става неин секретар. Това възбужда подозрения и неприязън, особено у граф Дърилей, съпруг на кралицата, който организирал убийството на Рицио. На самото убийство Маркс посвещава баладата „Рицио, певец на Мария Стюарт”.

—————————–

Самотен под звездите,
певецът стар стои -
копнеж по висините
в гърдите си таи.

Обгръща лента бяла
превитите блещи,
на нея - лира, цяла
във диамант блести.

Той има само нея,
света си й откри,
къдриците белеят,
но погледът искри.

Все вън стои. Небето
пленително се смей.
Сън някакво сърцето
блажено не люлей.

В покоите си тесни
не е видял покой -
просторите небесни
за покрив иска той.

В миг нежно зазвучават
напеви във нощта -
все по-дълбоки стават
скръбта и радостта:

„Сърцето още крие
младежкия ми блян,
край мене теснотия,
спокойствие не знам.

Все още ме пленява
всемирът в звездна нощ,
в сърцето ми - ни забрава,
ни загуба на мощ.

Орисан е изглежда
поетът да гори,
душата му метежна
чак гроба да смири.

Дълбоко във душата
той пази свиден лик
като елмаз в позлата,
като искрящ светлик.

Искри все тъй сияен,
какъвто е изгрял,
но ясно зрим, изваен,
не се очертал.

Години отминават.
И век да отлети,
все светли ще остават
ефирните черти.”

И старецът се взира
да зърне тоя лик.
Съзре ли го, в ефира
ликът изчезва в миг.

„Певецът не познава
затуй ни миг покой
и чак в пръстта корава
намира отдих той.”