Мечислав Яструн

превод: Елисавета Багряна

В твоя дом се осъществяват всичките ми нощни дела.
Създава се азбуката на нечувани от никого значения.
Бравата отваря време с непредвидена продължителност,
светлината иззад щората, която виждам от улицата,
предхожда шума от преместването на стола до моя слух.
Масата има израз на съсредоточена тишина.
И цялата стая поддържа постоянно равновесие
въпреки огромния устрем на земното кълбо.
Дребните предмети -
страници от тетрадка, фуркети за коса, гердани,
крият толкова топлина.
В твоята градина
плодовете от ябълката не се брулят,
а трябва деликатно да ги отвързваш от клона.
В твоя поглед
имаше само светлина.
В твоя глас
нямаше тъмни места, внезапни замълчавания.
В твоята усмивка
се таеше пейзажа на детството.
А все пак и ти можеше да бъдеш толкова жестока!