Мечислав Яструн (Mieczyslaw Jastrun), полски писател и преводач от еврейски произход, е роден на 29.10.1903 г. в Каролувец, недалеч от Търнопол в семейство на медик. През 1915-1919 г. учи в гимназията в Краков. Завършва Ягелонския университет в Краков. Доктор по философия (1929). Гимназиален учител в периода 1928-1939 г. По време на Втората световна война живее в Лвов, Варшава (1941) и Люблин (до 1949), където е журналист. През 1945 г. се премества в Лодз, а от 1949 г. - във Варшава. Носител на много награди, сред които Държавна награда първа степен (1955). Дебютира като поет в сп. „Скамандър” (1925). Член на Съюза на полските писатели (1929) и полския Пен-клуб (1930), на Съюза на съветските писатели на Украйна (1940). Поетични сборници: „Среща във времето” (1929), „Неизстинали събития” (1935), „Поток и мълчание” (1937), „Охранявано време” (1944), „Дело човешко” (1946), „Избрани стихотворения” (1947), „Сезон в Алпите” (1948), „Година на плодородие” (1950), „Цветове на земята” (1951), „Поема за полската реч” (1952), „Поезия и правда” (1955), „Гореща пепел” (1956), „Генезис” (1959), „Повече от живота” (1960), „Интонации” (1962), книги с есета, сред които „Между думата и мълчанието” (1960) и др. Пише биографични романи за Адам Мицкевич (1949), Ян Кохановски (1954), Юлиуш Словацки. Превежда руски, немски (Рилке, Хьолдерлин), френски автори. Умира на 22.02. 1983 г. във Варшава.

Публикации:

Поезия:

ЛЕГЕНДА ЗА ДОМА/ превод: Елисавета Багряна/ брой 74 юни 2015