Мурильо Мендес

превод: Румен Стоянов

Дадоха ми едно тяло,
само едно тяло,
да понася мълчаливо
толкова души разединени,
които се препъват и боричкат,
от толкова различни възрасти;
едната е родена много преди мене,
другата заедно с това ми тяло,
третата се ражда пък сега,
а има и други, колко са дори не знам,
незаконни мои дъщери,
които буйстват вътре в мене,
искат да заемат друго място,
всяка иска нещо,
вече никога не съм спокоен.
о, господи, ако теб те има,
събери ведно душите мои разпилени.