Вячеслав Иванов

превод: Татяна Любенова

РУСКИЯТ УМ

Тъй жаден, изначален ум -
и като пламък е опасен:
така неудържим и ясен,
тъй весел е - и тъй е мрачен.
Стрелка, подобно, неотклонна -
утайка и вълна той вижда;
в живота от мечти иззиждан,
на дух страхлив посочва пътя.
Додето с взор орлов прониква
в праха мъглив на долината
и здраво мисли за земята,
в мъгла се къпе той мистична.

1890

—————————–

ДОЛИНАТА - ХРАМ

Запалва се звезда над пелената сива
на планина вечерна. И върховете утринни
замръзнали в снега, луната посребрява.
Пеят камбани в дъното на долината.

Звънтене пълногласно. И вдишвайки мъгла,
тъмнее се ливада. Свещен сумрак повее.
И в далнината прозвучаваща душа,
и висините в тишина - благоговеят.

1904

РУССКИЙ УМ

Своеначальный, жадный ум -
Как пламень, руский ум опасен:
Так он неудержим, так ясен,
Так весел он - и так угрюм.
Подобный стрелке неуклонной,
Он видит полюсь в зыбь и муть;
Он в жизнь от греды отвлеченной
Пугливой воле кажет путь.
Как чрез туманы взор орлиный
Обслеживает прах долины,
Он здраво мыслит о земле,
В мистической купаясь мгле.

1890

—————————–

ДОЛИНА - ХРАМ

Звезда зажглась над сизой пеленой
Вечерних гор. Стран утренних вершины
Встают в снегах, убелены луной.
Колокола пают на дне долины.

Отгулы полногласны. Мглой дыша,
Тускнеет луг. Священный сумрак веет.
И дальняя звучащая душа,
И тишина высот - благоговеет.

1904