Вячеслав Иванов

Вячеслав Иванович Иванов, руски поет, драматург, преводач, литературен критик и философ, е роден на 16.02./28.02. 1866 г. в Москва. Учи в историко-филологическия факултет при Московския университет (1884-1886), а след това завършва Берлинския университет (1886-1890), където учи филология, история и философия. Доктор на филологическите науки. Пътува из света и обикаля много страни, живее в Петербург, но от 1924 г. се преселва в Италия. Сътрудничи на списанията „Весы”, „Золотое руно”, „Труды и дни”, „Аполлон”, „Новый Путь” и „Северные цветы”, известно време ръководи издателство „Оры”, участва активно в дейността на Петербургското религиозно-философско общество, преподава (1910-1911) история на древногръцката литература, професор е в Университета в Баку (1921-1924). През следващите години превежда антични и средновековни поети, преподава руски език и литература в колежа в Павия (1926-1934) и в Източния институт във Ватикана (1934-1943). Привърженик е на литературното течение символизъм. Автор е на стихосбирките „Кормчие звёзды” (1903), „Прозрачность” (1904), „Тантал” (1905), „Эрос” (1907), „Cor ardens” - ч. 1 и ч. 2 (1911-1912), „Нежная тайна” (1912), „Младенчество” (1918), „Прометей” (1919), „Человек” (1939), „Свет вечерний” (1962), на сборниците с литературно-критични статии „По звёздам” (1909), „Борозды и межи” (1916), „Родное и вселенское” (1917), „Из глубины” (1918), „Переписка из двух углов” (1921), „Dostojewski, Trag;die-Mythos-Mystik” (1932), на книгите с преводи „Алкей и Сафо” (1914), „Петрарка” (1915), „Автобиография” (1916) и др. Умира на 16.07.1949 г. в Рим.


Публикации:


Поезия:

РУСКИ ПОЕТИ/ превод от руски: Красимир Георгиев/ брой 53 юли 2013

РУСКИЯТ УМ/ превод: Татяна Любенова/ брой 74 юни 2015