Анна Ахматова

превод: Антонина Димитрова

***
Лешояди в зенита кръжат.
Кой сега ще спаси Ленинград?

Замълчете за миг - той диша,
още жив е той, всичко слуша:

От балтийското дъно навън
синовете му стенат насън -

вопъл „Хляб!” дълбини разнасят,
чак до седмо небе възнасят…

Няма милост у тази твърд.
От прозорците гледа смърт.

1941

—————————–

***

Птицы смерти в зените стоят.
Кто идет выручать Ленинград?

Не шумите вокруг - он дышит,
Он живой еще, он все слышит:

Как на влажном балтийском дне
Сыновья его стонут во сне,

Как из недр его вопли: “Хлеба!”
До седьмого доходят неба…

Но безжалостна эта твердь.
И глядит из всех окон - смерть.

1941