Захар Прилепин

превод: Стефка Тотева

Сутринта прегледах мрежата и намерих две изключителни изказвания. Едното по повод това, че в Украйна през Отечествената война е имало две дивизии на СС, а при руснаците са били Власов и милион колаборационисти (В този милион били впрочем всички поред - и руснаци, и кримски татари, и украинци, и белоруси, и цяла Прибалтика, но не в това е същността). Нашите украински опоненти възкликват: стига сте ни упреквали за дивизиите на СС, вижте себе си.

Гледаме себе си и отговаряме: да, при нас имаше предатели и измет, но ние не ги издигаме в ранг на национални герои и не се опитваме да докажем, че са се борили за свободата на Русия. Само в това е разликата.

А предатели навсякъде е имало достатъчно.

И нещо друго - което вече се приема за нещо обикновено - забележката - този път от Юлия Латинина, че от немците са загинали седем милиона, а от жителите на нашата Родина - 20 или 27, и тук също, разбира се, тя започва подробно да доказва, че ние лошо сме воювали - е, по-точно нашите военачалници. Тя се опира на историка Суворов и писателя Астафиев.

На тази тема вече са написани много томове, мен ме учудва само това, защо Латинина преследва една и съща концепция в кръг - тя сякаш не чете опонентите си, а само Суворов?

Точните цифри не помня, но същината е примерно такава: военните загуби на Германия (да допуснем например така) - са четири милиона, нашите - осем милиона. Ние сме изгубили два пъти повече (макар че казват даже и не два пъти) в смисъл, че в настъпление са били два пъти повече - това твърдят асовете на военната наука. Те настъпваха от границите на СССР, а ние - до Берлин.

Това не е единствената причина, има и други, макар че кошмарът на първите месеци на войната те, разбира се, няма как да променят.

А ето съпоставянето на мирните загуби - три милона срещу петнадесет милиона наши - това говори как са водили война с нас и как ние сме водили тази война.

Ако бях циник или подлец, аз, в духа на Латинина, бих започнал на съпоставям количеството на жертвите от Холокоста и немските мирни загуби, да правя от това всякакви идиотски изводи.

Но ние, нормалните хора, няма да жонглираме с цифрите в тези случаи, когато огромната Победа и колосалната мъка изискват безупречно внимание и трезвост.

Изискват го от нас. От Юля никой нищо не изисква. Юля, напред.

Тя има едно гениално изказване, което веднага я издава окончателно. Тя пише за порциона на почивния дом в блокадния Ленинград и коментира: „Едва ли в такава ситуация Чърчил би ял пушено филе.”

Е, става въпрос за тази същата душичка Чърчил, който призоваваше да се нанесе ядрен удар върху СССР малко по-късно.

Той никога не би ял пушено филе. Той беше хуманист.

Русская весна, 18.05.2015 г.