Цветана Костова

„Спомени и размисли”, Славко Григоров, 2023 г.

Славко Григоров е всеотдаен творец, издал 11 книги с краеведчески характер. В цялостната си досегашна творческа изява той търси народностния дух и го разкрива с искрена и затрогваща симпатия.

Чрез всяка една от предишните си книги добавя в „духовния си хамбар” за съхранение, познание и почитание разнообразни духовни ценности и мъдрости.

И в настоящата му книга „Спомени и размисли” ще забележим този творчески почерк, подплатен с подходящи доводи от родния Чипровски край. Като партиен деятел и неуморим гражданин, той винаги е свързан и интересуващ се от живота на целия български народ и като ревностен родолюбец заявява, че от Чипровския балкан започва България - „От нашия Северозапад започва предвъзраждането на България през 1688 г. Надявам се това да се случи пак!”

Авторът непрекъснато обогатява историите на Торлашкия край. Връщането назад във времето е подчинено на актуалните обществени проблеми - преплитат се „Онова” и „Това” време.

Краеведът с гордост нарича своя роден край „рударски” и „дълбок кладенец”, от който и други, много хора са черпили като него духовни примери. Подчертан е блясъкът на торлашките думи. В неговата „Чипровска видрица” са скътани всякакви факти, случки
и събития.

Ще го видим неизменно сред хората - най-обикновените, с наивна представа за живота, но носещи привлекателна духовна, нравствена сила.

Общуването с простолюдието доставя на краеведа преживявания и размисли, поднесени с критерия на висока гражданска съвест.

Именно в това духовно съхранение на личността на автора откриваме най-важното и може би най-ценното на книгата.

И на 90 години в достолепната си възраст този човек остава докрай на пост пред своя народ. Сам се гордее, че е имал цели в живота си и благодарение на много труд ги е постигнал; че е тръгнал от мизерията, но в есенната си възраст се чувства щастлив и успял.

В разговорите с различни компании в кафенето и превозните средства, в „бистренето на политиката” се вплитат най.наболели социални проблеми като: „бодливата роза” на днешната цивилизация - изсичането на гората; замърсяването на въздуха и почвата; мизерната съдба на българската интелигенция; шуробаджанащината; корупцията, раздаването и продаването на държавата…

С интерес четем размислите за преброяването на населението през 2021 г. - за обезлюдяването на редица територии на страната и най-много на Северозапада; за преселението на селата към градовете; за насилието и разрухата!

Откровено, чрез крайно любопитни епизоди и случки, а и в по-обширен обем, авторът проследява целия си житейски път - от бедния си произход и мизерно детство, през ученическите и студентски години, от местоработата си в Берковица, Чипровци и Михайловград, та до днешните си дни, посветени на краеведчески творчески труд.

С патриотично удовлетворение от свършената работа е споделил участието си в честването на 300-годишнината на Чипровското въстание, съвместната дейност с Люсиен Иванов - тогавашния клет на Чипровци.

Винаги на партийни постове, той участва и в „още много начинания от „Онова” време. Спомня си за първата копка от арм. ген. Иван Михайлов и Иван Тодоров - Горуня на язовир „Огоста”, за първата копка на хотел „Житомир” в Михайловград, откриването на завод „Аналитик”, завода за фитинги, завода за подова керамика.

Спомня си и за тъжната последвала картина от „Това” време - „няма ги вече заводите - сринати са със земята. От 22 промишлени предприятия оцеля само заводът за фитинги, но и там обемът е намалял”…

С болка и гняв авторът споделя още: „Поколението, което гради, видя и разрухата.”

Разказва Григоров за епохални събития, разказва за загиналите във войните, за техните майки - „страдалници”, за достойни личности от нашия край. И с това допринася немалко и непрекъснато за съхранение паметта за историята и за участието на нашенци в нея - „И ако Лопушна има Георги Дамянов, Чипровци - Александър Костов, д-р Стамен Илиев и Миладин Кунчев, то с. Копиловци има агроном Георги Попов.”

За много от личностите, за които се поднасят факти, знаем достатъчно информация от различни източници, но това, което получаваме от книгата на краеведа, представлява истинска съкровищница, обогатяваща ни и исторически, но и духовно.

Възкресени са по най-привлекателен начин образите на незабравимите нашенци като Йордан Радичков, Анастас Стоянов, Иван Георгиев, Георги Павлов - Павлето, Галилей Симеонов и др.

С нескрито уважение в книгата е включен и проф. д-р Иван Гаврилов - „един съвременен родолюбец - радетел за съхраняване на езика в нашия край, традициите и обичаите, вярата и нашите духовни храмове”.

Краеведческата книга на Славко Григоров „Спомени и размисли” предизвиква и у читателя размишления за родословието, за дълбоките корени на човека в родното му място, за родолюбието, духовното национално единение и националния ни оптимизъм.

„Над Отечеството ни има тъмни облаци, но ще има и Слънце” - тези авторови думи вдъхват надежди в съвремието ни. Към тях можем да добавим и призива: „Бъдете хора, бъдете добри хора!”

И млади, и стари би следвало добре да чуем и прочетем казаното от краеведа Славко Григоров!