АЛЕЯ НА ПОБЕДИТЕ
превод: Тихомир Йорданов
Берлинско смрачаване - мътно, нечисто.
По Зигес алея вървят фолкщурмисти.
От скреж побелели са вежди, ресници.
По Унтер ден Линден се влачат войници.
От тропот на чизми градът не трепери.
Оклюмани крачат сега офицери.
Приветствия няма, ни реч, ни букети.
Ни шум на оркестри, прусаци напети.
А само сумтене и поглед намръщен -
тълпи като стадо сега се завръщат.
Назад са атаки, набези, окопи…
Е, как, победихте ли цяла Европа?
По Унтер ден Линден, по Зигес Алея
в четирсет и първа… Спомни си за нея.
- Хайл Хитлер! - крещеше тогаз в надпревара.
- Хайл Хитлер! - отвръщат ти от тротоара.
- Нах Остен! - В Русия! - Към руските степи!
Мечтата помръкна, развея се пепел.
И ето те, мъкнеш се, кранта нах остен.
Свирепият студ те пронизва до кости.
Нарастват гърмежите във канонада.
Виелица вие и няма пощада.
Настъпил е срокът за сетна разплата -
за кърви, за сълзи, за дом, за децата…
За пепел в нивята, заводи в руина,
за болка в четирсет и първа година.
Гърмежът топовен във песен реди я.
И в Бранденбург влизат сурови съдии.
По твоите хълми, поля, автостради
за хора и танкове няма прегради.
Да спреш ти ще можеш ли тази лавина?
Навлязла е вече тя във Берлин, а
насмели засади, сломили заслони
във марша си с устрем вървят батальони,
надвили сражения, в битка жестока.
В берлинските улици плисва потока.
И - виж - знамената победно алеят
на Унтер ден Линден, на Зигес Алея.
1945