ОКТАВА
превод: Татяна Любенова
ОКТАВА
Хармонията на стиха - божествена е тайна,
не ще я разгадаеш на мъдрите по книгите:
край сънните води, сам бродейки, случайно,
заслушай се с душата си във шепот на тръстики,
във говор на дъбрави; звукът необичаен
почувствай, улови го… И в поетични рими,
неволно, от устата ти размерните октави,
ще се излеят, звучни - песен от дъбрави.
1841 г.
—————————–
***
В далечния си север аз
не ще забравя тази вечер.
Как двама гледахме в захлас
над вирчето върбите сведени;
от лавър - светеше гора,
и олеандър в цвят блестеше,
а гъста - миртата над нас,
непроницаем покрив беше;
синееха се висини;
мъглите, като позлатени,
полюшваха се на вълни,
и акведукти, и руини…
Под огненото слънце там
и под шума на водопада,
ти с упоение продума:
“Тук да умрем си струва заедно…”
1844 г.
—————————–
FORTUNATA
(Щастлива)
Ах, обичай ме без размишления,
без тъга, и без фатални мисли,
без да ме упрекваш, без съмнения!
Твоя съм, ти - мой. Какво му мислиш?
Всичко захвърли и цял отдай се!…
И недей ме гледа тъжно ти!
Във сърцето не опитвай да надникнеш!
Цял му се отдай - и си върви!
Не пресмятам любовта, не изчислявам.
Цялата душа е любовта.
Любя - смея се, кълна се, вярвам…
Ах, как хубав е животът и света!…
Вярвай в любовта ни засияла,
както вярвам аз, човече, знай
няма никога за нас раздяла
и целувките ни не ще имат край.
1845 г.
ОКТАВА
Гармонии стиха божественные тайны
Не думай разгадать по книгам мудрецов:
У брега сонных вод, один бродя, случайно,
Прислушайся душой к шептанью тростников,
Дубравы говор; их звук необичайный
Прочувствуй и пойми… В созвучие стихов
Невольно с уст твоих размерные октавы
Польются, звучные, как музыка дубравы.
1841
—————————–
***
На дальнем севере моем
Я этот вечер не забуду.
Смотрели молча мы вдвоем
На ветви ив, прилегших к пруду;
Вдали синел лавровый лес,
И олеандр блестел цветами;
Густого мирта был над нами
Непроницаемы навес;
Синели горные вершины;
Тумана в золотой пыли
Как будто плавали вдали
И акведукти, и руины…
При этом солнце огневом,
При шуме водного паденья,
Ты мне сказала с упоенье:
„Здесь можно умерет вдвоем…”
1844
—————————–
FORTUNATA
Ах, люби меня без размышлений,
Без тоски, без думы роковой,
Без упреков, без пустых сомнений!
Что тут думать? Я твоя, ты мой!
Все забудь все брось, мне весь отдайся!…
На меня так грустно не гляди!
Разгадать, что в сердце - не пытайся!
Вес ему отдайся - и иди!
Я любви не числю и не мерю;
Нет, любовь есть вес моя душа.
Я люблю - смеюсь, клянусь и верю…
Ах, как жизнь, мой милый, хороша!…
Верь в любви, что счастью не умчаться,
Верь, как я, о гордый человек,
Что нам ввек с тобой не расставаться
И не кончить поцелуя ввек…
1845