Якуб Колас

превод: Найден Вълчев

АРЕСТАНТИТЕ ЗАСПАХА

Арестантите заспаха.
Утиши се нара
и отвън увисна
тежък катинара.

И веригите железни
сякаш сън събори…
Гледа мрачно, гледа диво
в мрака чер затвора.

Всички спят. Един връз други,
в арестантски дрехи:
бродят сенки и кошмари
в сънищата техни.

Зли видения ги мъчат,
диша се тъй тежко
и пропада тук напразно
времето младежко.

Не гори, а само мига
лампичката бледна…
През решетките ако ли
някой вън погледне,

вижда само как прозорче
нейде меко свети,
чува само как дюдюкат
глухо ветровете.

ЕЙ ТИ ТАМ, НАЗАД!

Лошо кретат мойте
дни на този свят.
Мен ми вика всеки:
- Ей ти там, назад!

Боже мой! Работя,
тичам като ат,
а току ми викат:
- Ей ти там, назад!

Имах годеница.
И баща и сват
бе добър, но каза:
- Ей ти там, назад!

И момата беше
чудна, но Кондрат
хитро ме препъна:
- Ей ти там, назад!

Във града отидох.
А в града - парад.
Тичам да погледам:
- Ей ти там, назад!

Житцето в хамбара
свърши. Би ни град.
- Кмете, дай до ново…
- Ей ти там, назад!

Нямам ни стотинка.
А гладът е глад.
- Да ви поработя…
- Ей ти там, назад!

Всичко се окъса
по гърба ми, брат.
- Помогнете, хора!
- Ей ти там, назад!

Със сина си роден
тръгнах аз, Игнат:
- Пане, моят момък…
- Ей ти там, назад!

Хляб дошел във село.
Тича стар и млад.
Вземам аз торбата:
- Ей ти там, назад!

С моя ум бих станал
аз и депутат.
Казват ми: - Ценз нямаш.
Чуваш ли, назад!

Но да бъдем честни -
имах аз късмет
два пъти до днеска
да съм най-отпред.

Дигнах бунт, че гладен
бе мужикът клет.
Приставът пристигна:
- Ей ти там, напред!

Ти ли ще събаряш
трон и цар, и ред?
Стражата! Вържи го!
Хайде с мен. Напред!