Аведик Исаакян

превод: Димо Боляров

***

Запя сърцето ми ранено
и чародейка, песента
стопи тъгата мрачна в мене,
сълзите ми избистри тя.

И песните ми полетяха -
на ветровете дали глас,
превърнати в роса, блестяха
сълзите в розовия храст.

Години минаха и мене
смъртта зарови в гроб студен -
тогава розата склонена
сълзите ми проля над мен.

И ветрове - другари прежни,
препуснали от ширна степ,
ах, мойте сладки, тъжни песни
над гроба ми изпяха те.

1891
Александропол

МАЙЧИНО СЪРЦЕ

(Арменска легенда)

Легенда на древна страна!
Тя разказва,
че син,
единствен син
обичал девойка една.
Девойката казала: „Ти
любовта докажи!
В знак на обич иди
и сърцето на майка си ми донеси.”
Объркал се момъкът млад.
Пристъпил напред,
заплакал той блед
и се върнал отново назад.
Но девойката казала с яд:
- О, нещастник злочест,
да не те видя аз,
докато сърцето не ми донесеш.
Отишъл си момъкът влюбен
дома,
сърце на планинска сърна
понесъл на длан
и на девойката мила го дал.
- Ти лъжеш отново и днес!
Да не те видя аз,
ако бързо,
завчас
сърцето на майка си не донесеш.
И момъкът своята майка
убил.
Затичан така,
със сърцето в ръка,
подхлъзнал се и строполил.
Тогава сълзи червени
проля
майчиното сърце:
- О, милото мое момче,
къде се удари,
да не те заболя?…

1919
Женева