Владислав Ходасевич

превод: Тихомир Йорданов

Сеячът крачи в крехките бразди
по бащини и дядови следи.

Той зърно-злато в шепата държи.
Но то в земята трябва да лежи.

И там, където червей сляп се вре,
ще никне то, но първо ще умре.

Подобно зърното, душата ми във мрак
потъва, после се въззема пак.

И ти, страна, с народа си чепат
ще живнеш, знам, след този ад.

Защото мъдрост в себе си таим:
на зърното по пътя да вървим.