Бернд Вайнкауф

превод: Петър Велчев

***
Обичам те
без колебание,
като дървото съм,
когато неговата пролет
подгонва пъпките му през кората
и щом усети брадвата
по своя корен,
нито едно листо,
нито едничък цвят
то няма да остави.

***
Мъглата сутринта тече
през плачуща върба
и двете са напълно тихи.

Една прохладна утрин
без слънце. Вкочанени свирки
и песента от вчера.

Аз стъпвам по една
следа в снега. Когато се топи,
аз съм забравен.