Влад Ривлин

превод: Стефка Тотева

Цялата капиталистическа система се крепи върху мизерните заплати, каквото и да говорят самите капиталисти и техните рупори за високите технологии, иновации и прочее чудеса на съвременната наука и индустрия.

Каквито и да са технологиите, същността на капитализма ще си остане известната експлоатация на човек от човека, при това безжалостна експлоатация.

Заради това еснафът на Запад да може да се наслаждава на електронната продукция във вид на ноутбук, айфон и други такива играчки, работникът в Китай трябва да работи по 12 часа и да получава за своя труд 30 юани - стойността за вход в някой престижен парк в Пекин за уважаемият представител на местния, така наричан среден клас и на някои чужденци, да живее в работническо общежитие и да ходи на обяд в заводската столова със своя лъжица.

Заради това да могат лейди и джентълмените на Запад сутрин да пият полезният за тях зелен чай или ободряващото ароматно кафе, жените в Индия или в Африка трябва от сутрин до вечер да навеждат гръб в плантациите и да получават за своя труд по-малко от долар на ден.

А за да могат лейди и джентълмените от благополучните страни да си купят топли дрехи за зимата или леки - за лятото на достъпна цена, работничките от Бангладеш трябва да работят в нечовешки условия по дванадесет-четиринадесет часа и да получават за своя полуробски труд жалки грошове.

В това е самата същност на капитализма: някой да бъде сит, а някой задължително да бъде гладен.

Когато някой живее добре, някой задължително трябва да се измъчи за това.

Умилява ме апологията на варварската система: е, кой ти е виновен, че не си толкова умен като мен, ако нямаш нужното образование или професия? Изискваната професия трябва да я имаш! Ето аз имам тази професия, защото съм човек. А ако ти нямаш тази професия, ти не си човек.

Това е расизъм, само че социален.

Главното е да бъде оправдана несправедливостта. За оправдаването на несправедливостта са митовете за способностите, образованието и изискването на професия.

Като оправдаване на самата система са митовете за високите технологии, демокрацията и ефективният мениджмънт.

За високите технологии беше казано по-горе. А каква демокрация, какво равенство може да има между работника, получаващ за своя труд минимална заплата и някой си мениджър, получаващ заплата десетки или даже стотици пъти повече?

Какво равенство може да има между семействата, живеещи под наем за половината от своята заплата, които нямат в перспектива възможност да имат свое жилище и между хазяите, при които тази квартира често не е единствената, от която се издържат?!

И накрая, в какво се заключава ефективността на управлението на производството? В това, че един работник го карат да извършва няколко дейности, а му плащат като за една?

Или от това, че на наемния работник поръчват квалифицирана работа, а му плащат като за нискоквалифициран?

И защо, ако е толкова ефективен капитализмът, за най-успешните предприятия на тази социо-икономическа формация както и преди са характерни войните, лихварството и експлоатацията на чуждия труд?

По ирония на съдбата, тези, върху които е тази конструкция, подпираща тази анти-човешка система са самите експлоатирани.

Те подпират тази конструкция с всички сили, а често, даже с последни сили, до хрущенето на костите им, когато вземат кредити от банките за светлото бъдеще на своите деца.

Те се съгласяват да плащат наем половината от своите пари за коптор и са готови заради благополучието на своите хазяи да работят на още едно или даже на две места.

Те защитават тази система с цената на собствения си живот, като участват във войните на своите хазяи под националистични лозунги или вярвайки на техните обещания.

Та гинат и се превръщат в инвалиди, вместо да изпратят на война тези, заради чиито капитали те убиват себеподобните си и умират самите те.

За съжаление, истината се ражда не в научните диспути, а например - в кръвта. През Първата световна, когато доведените до отчаяние войници от различни армии накрая си зададоха въпроса: защо и заради кого се избиваме един друг?

Или когато въжето на дълговете прекъсне кислорода на длъжниците и те започват трескаво да мислят: за какво и заради кого ние изтръгваме жилите си?

За съжаление, паразитизмът - експлоатацията на човек от човека, се разпространява като плесен не толкова и само при капитализма, но не по-зле и при социализма.

Щом обществото стане способно да произвежда принадена стойност, то винаги ще се намери някой, който да сложи сложи ръка върху нея.

Къде е изходът от такава безизходна ситуация?

Навярно преди всичко в образованието, при това не толкова то да е достъпно, но и задължително за всички.

Всеобщо висше образование, за да няма повече или по-малко образовани, черноработници и такива, с белите якички, деление на интелектуален и физически труд.

Защото колкото и да си талантлив/а/, никой не е длъжен да ти готви, да ти чисти, да ти строи жилище, да те облича и да се грижи за това, да ти е топло и уютно в твоя дом.

А твоите способности - това не е привилегия, за която някой е длъжен да плаща.

Ако на теб ти е било дадено повече, то и следва от теб да се изисква повече. Така мисля аз.

05.04.2015 г.