ТЪГАТА НА СПОМЕНА
превод: Татяна Любенова
ТЪГАТА НА СПОМЕНА
Все пред мен се открива тази,
с тежка мъка покрита страница.
Ще избягам от хората празни,
но от нощите как ще избягам?
Всички живи ми стават далечни
и по-ясно ми е небитието,
до зори редовете извечни
се преливат в петна мътно-черни.
И съм все отговорен за всичко,
дето букви миражни се мяркат…
…Пълен дом със деца, аз обичам
и когато нощем те плачат.
—————————–
ПАРАЛЕЛИ
1.
Под страшните думи небесни,
вълните космати ридаят.
И ситно, с презрение, бясно,
се киска над бурята дявол.
Но утро запалва небето -
и плиска вълна позлатена,
а в ситна роса проблесва
сълза завистливо-зелена.
2.
Позлатявайки краят на розите,
скланя слънцето лик уморен
и оглеждат се туберозите
във кристалите позлатени.
На сърцето ненужни са алени -
то се моли за розите свехнали,
за зюмбюлите непогалени,
за стъклата със плачещи лилии.
1901
ТОСКА ПРИПОМИНАНИЯ
Мне всегда открывается та же
Залитая чернилом страница.
Я уйду от людей, но куда же,
От ночей мне куда схорониться?
Все живые так стали далеки,
Все небытное стало так внятно,
И слились позабытые строки
До зари в мутно-черные пятна.
Весь я там в невозможном ответе,
Где миражные буквы маячат…
…Я люблю, когда в доме есть дети
и когда по ночам они плачут.
—————————–
ПАРАЛЛЕЛИ
1.
Под грозные речи небес
Рыдают косматые волны,
А в чаще, презрения полный,
Хохочет на бурею бес.
Но утро зажжет небеса,
Волна золотится и плещет,
А в чаще холодной роса
Слезою завистливой блещет.
2.
Золотя заката розы,
Клонит солнце лик усталый,
И глядятся туберозы
В позлащенные кристаллы.
Но не надо сердцу алых -
Сердце просит роз поблеклых,
Гиацинтов небывалых,
Лилий, плачущих на стеклах.
1901
