Севда Костова, български прозаик и преводач, е родена на 3.11.1921 г. в гр. Добрич. Завършва Смесената гимназия “Цар Борис ІІІ” в града през 1941 г. От 1945 г. се установява във Варна. Автор на книгите: “Без място в света”, роман, /1992/, “Песента остава”, сборник от български народни песни, /1992/, “Роди ми се Боже чадо”, сборник от народни религиозни песни за деца и юноши, /1992/, “Пенелопеида”, роман, /1993/ (номиниран за Нобелова награда през 1999 г.), “Благовестие на Мариам”, роман, /1995/, “Чеда на Вотан”, роман, /1998/, “По пътеките на боговете” /1999/.
Превежда приказки на румънския писател Йон Крянга и голяма част от творчеството на поета Михай Еминеску, а от новофренски – “Песен за Роланд”. Автор и на четири либрета за балет. Пише философски есета и пътеписи. Автобиографичната й проза се нарича: “Спомени от детството ми” /или “Земя и корени”/.
Създава основното си творчество преди 1990 г.
Член на СБП от 1998 г.
Умира на 11.2.2002 г. във Варна.

Публикации:

Преводи:

Михай Еминеску - ДВАНАЙСЕТ УДРЯ ВЕЧЕ/ брой 3 ноември 2008

За Севда Костова:

Севда Костова /1921 – 2002/ Творчески портрет/ автор: Кремена Митева/ брой 1 септември 2008