Синиша Паунович

превод: Асен Разцветников

Той настръхва във миг като рис,
и в минутка
се разсърдва на целия свят,
и тогаз не оставя спокоен
ни Христоса, ни божата майка,
ни себе си, ни родний си брат.

А когато му мине гнева
и утихне планинската кръв,
той отново е тих и добър,
той е ведър, усмихнат и чист
като въздух след пролетен дъжд.

сп. „Листопад”, г. 15, кн. 3, 1934 г.