Таиса Мельчанка

превод: Йордан Атанасов

НОСТАЛГИЯ

Липсваха верни приятели в моя трагичен живот.
Няма да имаме среща, май пътят далечен е.
Девет земи са и аз в десета - само същество
ще се срещнем навярно във космоса млечен.

Със какво да сменя най-скъпото нещо в сърцето?
Тъй си отиват годините в светло-тъмни мъгли…
Затова ми е тъжно, далечни и скъпи момчета.
Моят дом ледник е днес. И да знаете как ме боли!

Аз самата в тъга се превръщам и черни мисли
са вплетени в нощите дълги и в празните дни.
Телефонът гори във ръката ми, вече ми писва,
настойчиво моля се: Хайде, момиче, звъни!…

Паметта ще се стресне от сън, ще светне познатия номер,
но мълчание, само мълчание лъха отсреща…
вие сигурно имате среща служебна със вашите хора…
Упорито очаквам, очаквам любов за сърцето си.

По-скоро пристигайте, мили! Ах, как ще се радвам,
тъй дълго ми липсвахте, мои далечни и мили.
Зад девет земи аз ви чакам, че тук е адът.
Душата възкръсва! Приятели, вие ми давате сили!

ГЛАСОВЕТЕ НА КАМБАНИТЕ

Песен родна - ти си в песента на славея.
Кой те принизи, че не немеят вече младите.
Но думите предишни в мене греят,
в мен предците ни възкръсват. И във речите ми.

Гласовете от камбаните зоват, ехтят:
- Не сме пришълци, тук са корените наши!
Тук ни бесеха, горяха в миналия свят,
костите ни в земята врастваха страшни.

Още по-дълбоко корени пуснаха…
Кой би се решил днес да ги посече?
Пластовете земни на кръв имат вкус
и дървото родово се гъне, но расте.

Оскърбено времето днес посивява,
няма ли я майчината реч - пустиня е.
Във пустиня ще се превърне този свят.
И как ще живеем без душа и родина?

Рядко чувам тук славей да пее.
Но в главата ми - съдбовно се чува -
О, Беларус, моя синя метличина, живей!
До смъртта и след нея душата ми ще тъгува…