Розалво Асиоли

превод: Румен Стоянов

НЕЩО

Нещо стана.
Нещо стана, псета лайнаха.
Далечни гласове и облици невидими
белязаха нощта.
Гласове и облици невидими белязаха я
и псета лайнали по нещо.
Нещо стана…

ПОЛЕТ

Криле за полет имат птиците,
човеците за въображение.
Без предел и без посока,
птиците като човеци
имат своя ден на сляп летеж.

СМЪРТТА

Преструваме се,
че смъртта не съществува,
ако ще би тя да ни е жилище.
Забравяме собствените имена
сякаш дълбоко в нас, смъртта
не ни е възможно да развържем
от всички наши тайнства.
Смъртта знае нашите имена.

ДУМИТЕ

Думите са звуците на мисълта.
Звуци, смисли, знаци, чувства…
Слушай думите…
Някога раняват, някога болят, някога…
Но те най-вече
са волни гълъби, свободни,
в полет неудържим и винаги непредвидим,
други тъжни, от печал опожарени,
или щастливи, за любов готови,
други, още, търсят правда.
Слушай думите…
Въздух търсят, въздух, въздух.

БЛИЖНИ

Моят ближен не ми е ближен,
а мен подобен,
различен в страданието на плътта,
не еднакъв по слово и по стих.
Роден съм да изстрадвам безразличието
на който ме гледа и презира,
на който не обича обичащия го.

СПОДЕЛЯНЕ

Мъж съм, а искам да съм повече.
В моята жена жените аз обичам,
щом съм множествен
като хляба во всичките уста,
ядиво за всякоя жена
в усмивката, в плача, в празнуването,
без първенството на властта,
щом съм повече от един,
множествен съм,
в болката, усладата.
Мъж съм, повече от остров.