Манохар Бандопадхян

превод: Маргарита Дограмаджан и Марко Марков

Моята задъхваща се душа няма да чака,
щом може
да се произнесе викът й на език,
древен като моята страна.

Пламъкът на любовта
не откупва свoето търпение,
за да обсъди обещанията
за раждането на нова страст
на езика, който човекът все още трябва
да учи.

Не се разкайвам,
че не пея на този език.
Но пея, защото трябва,
защото моята песен не става по-бедна,
ако гласът е
на чужда страна.