ГРАДЪТ НА ДОН ЖУАН
превод: Пенчо Симов
ГРАДЪТ НА ДОН ЖУАН
Накуцвайки, минаваха слепци,
сакати с патерици, гушави и гърбави,
и полицаи, и пияници.
Като издухаха в прозорците на кафенетата
дъх, който и сто кораба би потопил,
сирените за деветнадесет часа провъзгласиха: „Време
за пиянство.”
Дон Жуан спря на място,
гдето има, знам, чешма Валас,
противопожарен автомат, количка за пренасяне на
пясък.
Той до полунощ остана там,
той остана несмутим и ням,
той остана в мрака сам.
Среднощ една жена във траур,
но гола под огромния воал на черната си шапка,
се показа от една пресечка.
Тя носеше бутилка със червено вино,
тя носеше една умряла птица,
тя му подаде птицата и чаша вино.
От изведнъж разтворена врата
се появи момиченце със хубави крака,
то му подаде куклата си ведно с абаносова огърлица.
Край силно осветен прозорец
една жена, която се събличаше,
обсипваше героя д частите на облеклото си.
Цветопродавачката от ъгъла
му поднесе всичките си рози,
а старата вестникопродавачка - всичките си вестници.
Една особено красива и отблъскваща жена
му посочи към часовника си
и му каза, че е спрял.
Една търговка с дървени обувки
се приближи, повдигнала престилка,
а в нейната престилка имаше най-необикновена риба.
Тя захвърли рибата в канавката
и рибата започна да се мята,
догдето стана плячка на смъртта.
Една жена, спечелила на бакара,
една жена току-що подарила на любовника си
свойте диаманти,
дойдоха също през врати и улици.
Те се спускаха от небесата
като улучени от изстрел чучулиги,
те изскачаха от избите.
Едни способни да владеят над държави,
други бяха мръсни и душевно, и телесно,
трети пък пренасяха трагични болести.
Но Дон Жуан до полъха на следващото утро
усещаше студен и ободряващ вятър
като при отлив, с дъх на пресни стриди,
който духаше в листата му, сред неговите клони,
и корените му изсмукваха най-щедро
соковете на измъчената всъщност почва.
Кората му бе по-солидна и от броня,
по-гъвкава от мускулите на атлет,
а пък железният корсет не го стесняваше.
Той взе участие в минаването на фенерозагасвача
и на общинската чистачка,
на сметкосъбирачите и раздавачите.
Той бе наистина дърво на място.
Отсякоха го на следващия ден,
изгориха го, ала между това,
между това горчивият му сок бе тъй могъщ
и толкова най-хубави жени
под клоните му бяха минали,
че от него нещичко все пак остава
в огнището, където стине пепелта му,
в самата дупка, гдето беше той.
Наистина от него не остана много -
едничка дупка сред паважа,
дупка, само празна дупка, малка дупчица.
КУПЛЕТИ ЗА УЛИЦАТА СЕН МАРТЕН
Не обичам вече улицата Сен Мартен,
откогато тук Андре Платар го няма.
Не обичам вече улицата Сен Мартен,
не обичам нищо и съм все усамотен.
Не обичам вече улицата Сен Мартен,
откогато тук Андре Платар го няма.
Той е мой приятел, мой другар и всеки ден
сухият ми залък с него беше споделен.
Не обичам вече улицата Сен Мартен.
Той е мой другар и мой приятел вдъхновен,
а не знам какъв ли жребий му е отреден.
Сутрин рано го откараха далеч от мен,
никой го не вижда вече тук - на Сен Мартен.
Няма смисъл днес да призовавам, съкрушен,
помощ от свети Жерве или свети Мартен,
нищо от свети Валериен на хълма.
Дни летят - какъв ли жребий му е отреден…
Няма, няма го Андре Платар на Сен Мартен.
***
На пирата е дошло
до гуша,
на пирата му е причерняло,
за пирата вече
свършва всичко.
Да пролеем сълзи за пирата.
Имаше пиратът драматично минало,
благородническа титла и -
в плодородна местност -
срутен замък и семейна гробница
от своите деди.
Да пролеем сълзи за пирата.
Беше изживял пиратът и любовна мъка,
беше се превърнал в рицар
с каменно сърце,
който изнасилваше робините,
мечтаейки за любовта.
Да пролеем сълзи за пирата.
След това пиратът беше станал
жалък мухльо,
банков касиер или търговски пътник,
чийто кораб би подхождал
за басейнчето във Тюйлери.
Да пролеем сълзи за пирата.
Станал роб,
пиратът тъй до днес живее:
той трепери да не бъде уволнен;
няма вече замък,
само старата мечта остава…
Да пролеем сълзи за пирата.
Туй е хитростта
на всичките експлоататори:
окончателно да убедят
експлоатираните,
че едничкото спасение е във мечтите.
Да пролеем сълзи за пирата.
Но от много плач
цял измокрен е пиратът.
Банда подлеци - изкрясква, -
престанете да пикаете.
Нека да стоварим здрав ритник
върху пирата.
За да се събуди от абсурдния си сън
и се види - с черни ръкавели от сатен,
с изгладнял стомах,
с коси отдавна оредели,
жив човек, превърнат в роб,
заспал, ала накрай пробуден…
Да пролеем сълзи за пирата,
за пирата
и за цялото пиратство.
