Жан Русело

превод: Георги Ангелов

                       На Робер Андре

През целия си живот, заедно с въздуха, със супата, с добрите съвети, с тютюневия дим, ние гълтаме, гълтаме време.
Колко и да духаме - в корабното платно, за да плава малко по-бързо, или върху раните на своите ближни, за да им олекне,- колкото и да го изплюваме, колкото и да го изхвърляме от себе си, все пак в нашата плът ще остане немалко от него - достатъчно, за да станем безсмъртни по неволя.