В СПИСЪЦИТЕ ЧЕРНИ ПРОСВЕТЛЯ
превод: Борис Борисов
„В СПИСЪЦИТЕ ЧЕРНИ ПРОСВЕТЛЯ”
/много кратка биография - по многочислени молби/
Родена съм на 2 юни 1937 година в Киев.
В годината на моето раждане арестували баща ми по клеветнически донос, след няколко месеца изтезания го признали за невинен. Той се върна, но започна бързо да ослепява. Слепотата на баща ми оказа изключително влияние върху развитието на моето вътрешно зрение.
През 1955-та постъпих в редовния курс по поезия на Литературния институт в Москва и го завърших през 1961 година.
През лятото и есента на 1956 година плавах в Арктика на ледоразбивача „Седов” и бях в много зимовища, в това число и на нос „Желание” на Нова Земя, в района на който правеха изпитания с „не мирен атом”. Хората на Арктика, полярниците, летците, моряците, техният начин на живот и труд /в това число и научен/, законите на арктическата общност повлияха толкова силно на моята 19-годишна личност, че бързо ме изключиха от Литературния институт за „нарастващи нездрави настроения в творчеството” и публикуваха разгромна статия в „Известия”…
През 1961 година в Москва излезе моята първа книга „Нос „Желание” /никакви романтически „желания”, чисто географско наименование на носа в Нова Земя/. Книгата лансира за печат Николай Тихонов, след което за пореден път ме обвиниха, че не съм наш, съветски поет, чийто талант е особено вреден, тъй като силно и ярко въздейства на читателя в западен дух.
Моята втора книга „Лозина” излезе в Москва след 9 години, през 1970 година, защото попаднах в „черните списъци” за стихотворението „В памет на Тициан Табидзе”, написано в 1962-ра. Убедена съм, че всички „черни списъци” в литературното ведомство винаги и сега се съчиняват от едни писатели срещу други, защото репресиите са много доходоносна работа.
Благодарение на това, че моите стихове за деца още не бяха известни на никого и не бяха забранени, аз успях да напечатам в 1963 година цикъл стихотворения за деца в списание „Юность”, където по този повод се създаде рубриката „За малките братя и сестри”. Читателят веднага ми се отплати с любов*.
Занимавайки се с поетиката на личността, с езиците на изобразителното изкуство и философията на поетовия свят, аз получих огромно наслаждение, че „черните списъци” просветляха и разшириха кръга на влюбените* читатели.
Дълги години не ме издаваха в чужбина, въпреки стотиците покани за международни фестивали на поезията, форуми, университети и СМИ - бояха се, че ще избягам и така ще влоша международните отношения.
Сега тези, които се бояха, че ще избягам, се боят, че няма да избягам, а ще напиша още една „Звезда на сръбството”. Нека се страхуват!…
Моите далечни предци са дошли в Русия от Испания, по пътя са живели в Германия.
Аз вярвам във Вселенския Творец, в безначалността и безкрайността, в безсмъртието на душата. Никога не съм била атеист и никога не съм членувала в някаква религиозна общност.
Множество сайтове, които публикуват списъци на руските масони, ми оказват чест да бъда в тези списъци. Но аз не съм масон.**
/със съкращения/
——————-
* в оригинала - от създадена от авторката дума „любли” вместо рубли.
**през последните години Юнна Мориц продължава да пише голям цикъл стихотворения „Не для печати” на злободневни политически теми.
ОСТРОВ* „ЖЕЛАНИЕ”
На остров „Желание” лято бушува,
пристигна по морския път параход.
Усетили плячката, чайки пируват
и с крясъци литват към светлия свод.
Лодки играят с вълни добродушни,
те носят картофи, най-нужни неща.
За всяка полярничка - топли ботуши,
във всеки ботуш - светлосини цветя.
Съгрети от слънцето, пушат матроси,
полярният мак срамежливо цъфти,
а кученце малко с разтворени ноздри
подушва дима и опашка върти.
Сред грубите резки в матроските шепи
светът като пъстро яйце се смали.
Изсъхнала сол по въжетата лепне,
вече не помним ни лед, ни мъгли.
В скалите си камък за пръстен намерил,
брегът на морето любов обеща.
А аз съм матросът, посочен от Беринг** -
из остров „Желание” бродя пеша.
1956
—————————–
* в оригинала „мыс” - нос /геогр./
** Беринг - датски мореплавател на руска служба, водач на експедиции.
—————————–
В ПАМЕТ НА ТИЦИАН ТАБИДЗЕ*
Над Мцхета** изгоря звезда.
Залива ме вълна гореща
и викам с болка нечовешка.
Над Мцхета изгоря звезда.
Но кой, къде и как посмя?
Но кой жесток и безразсъден
издаде черната присъда?
Но кой, къде и как посмя?
През август кой поиска смърт?
С печат натисна кървав подпис?
Звезда да умъртвиш е подлост!
През август кой поиска смърт?
Убиец, триж да си проклет!
Ти звяр ли си, та на площада
върху звездата вдигна брадва?
Убиец, триж да си проклет!
Над Мцхета изгоря звезда.
на хиляди звезди разби се.
Но плаче Тициан Табидзе.
Над Мцхета изгоря звезда.
1963
—————————–
* древен град, стара столица на Грузия.
** грузински поет /1895-1937/, репресиран и разстрелян, реабилитиран посмъртно.
—————————–
ЗВЕЗДА НА СРЪБСТВОТО*
/въведение в поемата/
Ние, поетите на планетата Земя, ще повдигнем духа на народите и страните, подложени на агресия, психологичски войни, принудени на избор: изолация или капитулация, принудени на принципа: който не е с нас, той е никъде!
Ние, поетите на планетата Земя, в отговор на бомбардировките над Югославия от войските на блока ГОВНАТО, със силата на поезията ще унищожим авторитетите на новото хегемонство.
Ние ще дадем на съвременниците и ще оставим на потомците най-отвратителните портрети на днешните „победители”, наричащи третата Световна война „защита на правата на човека”. Ние ще ги превърнем в посмешище, ние знаем как да го направим!
Хегемонията на ГОВНАТО, унищожавайки суверенната страна Югославия пред очите на цялото човечество, диктува своите хегемонистични условия за капитулация, своите порядки, своите блокади, своите хегемонистически интереси на цялата планета Земя. Ние, поетите на тази планета, със силата на поезията ще нанесем удари по хегемонията и хегемонистите, които сами са се назначили за господари на правителството на цялата Земя.
Техните интереси не са интереси на човечеството, техният порядък не е световният порядък, техните цели не са правозащитни, техните бомби не са хуманитарни, те тласкат човечеството към дребнавост и страх.
Ние, поетите на планетата Земя не ще позволим да вкарат човечеството в зоната на страха, ще смъкнем високомерието на хегемоните и хегемончетата с мощната струя на поезията. С нас е Бог, Създателят, Творецът!
1999
—————————–
* трудно преводимо заглавие „Звезда сербости”
—————————–
***
Сред списъците черни изсветля
и в самотата стана многолюдно.
В квадрата черен ангелски крила
от мрак и светло сътвориха чудо.
И старците в дълбоки старини
не са ми чужди, нито неприятни,
че възрастта им има светли дълбини -
там знания искрят невероятни.
Тук светлото се бори с тъмните петна,
прошепвам незабравени молитви
и като въздух гълтам светлина,
загледана в писмото на звездите.
В прозорците като вълна преля
пространството със ритми луди.
Сред списъците черни просветля
и самотата стана многолюдна.
10 март 2006
МЫС ЖЕЛАНИЯ
На Мысе Желания лето в разгаре -
По морю с востока пришел пароход.
И чайки пируют, и чайки в ударе
От этих ликующе ясных погод.
Как дети, на волнах резвятся вельботы,
В них лук и свинина, их тешит прибой.
Прислали зимовщице черные боты,
А в каждом запрятан цветок голубой.
На солнечном береге курят матросы,
Полярные маки желтеют у ног.
И с нервным восторгом дымок папиросы,
Как мальчик-подросток, вдыхает щенок.
В махорочной тырсе, в матросских карманах
Кайриные яйца - зеленый накрап.
Мы крепко забыли о льдах и туманах.
Мягчает от солнца веревочный трап!
Цветы примеряет кокетливый берег -
С молоденьким морем идет под венец.
А я - как матросик, которого Беринг
По мысу пройтись отпустил наконец.
1956
—————————–
ПАМЯТИ ТИЦИАНА ТАБИДЗЕ
На Мцхету падает звезда.
Крошатся огненные волосы,
Кричу нечеловечьим голосом
На Мцхету падает звезда!…
Кто разрешил её казнить?
И это право дал кретину
Совать звезду под гильотину?
Кто разрешил ее казнить?
И смерть на август назначал,
И округлял печатью подпись?
Казнить звезду - какая подлость!
Кто смерть на август назначал?
Война тебе, чума тебе,
Убийца, выведший на площадь
Звезду, чтоб зарубить, как лошадь!
Война тебе, чума тебе!
На Мцхету падает звезда.
Уже не больно ей разбиться,
Но плачет Тициан Табидзе.
На Мцхету падает звезда.
1963
—————————–
***
И в чёрных списках было мне светло,
И в одиночестве мне было многодетно,
В квадрате чёрном Ангела крыло
Мне выбелило воздух разноцветно.
Глубокие старухи, старики
Мне виделись не возрастом отвратным,
А той глубокостью, чьи глуби глубоки -
Как знанье тайное, где свет подобен пятнам.
Из пятен света попадая в пятна тьмы,
Я покрывалась воздуха глазами,
Читая незабвенные псалмы
По книге звёздной, чьи глаза над нами.
Волнами сквозь меня, светясь, текло
Пространство ритмов, что гораздо глубже окон.
И в чёрных списках было мне светло,
И многолюдно в одиночестве глубоком.
10 марта 2006
