Анатолий Передреев

превод: Тихомир Йорданов

***
Не помня ни радост, ни болка.
Забравил съм всичко добре.
Момченце невръстно - ей толкоз! -
стоя пред огромно море.
Момченце под звездния шатър,
аз вярвам сега как така
на времето вечният вятър
погали ме сякаш с ръка.
И как тъй вълните безбрежни
отвличат годините вдън
морето, което аз нежно
единствено виждах насън.
И с опита жизнен, комуто
дължа своя свят сътворен -
живях аз във него нечуто
и неизживях своя ден.
Ни радост, ни болка голяма
не може сега да ме спре.
В душата ми нищичко няма,
само тъй необятно море.