БРУКЛИНСКИЯТ МОСТ

Владимир Маяковски

превод: Борис Борисов

БРУКЛИНСКИЯТ МОСТ

Привет, Кулидж*,
радвай се триж!
Подобно коприна
            на флага ни нов,
от похвалите
            се червиш
                     изнервено,
макар че вие сте
             разюнайтед стетс
                                      оф
Америка.

Както смахнат вярващ
                           пристъпва
                              в църква,
както отшелник
            в манастира влиза
                                    бос,
през дългата нощ,
               която не мръква,
смирен се качвам
                     на Бруклинския мост.
Както в покорения град
                           победителят крачи,
а оръдията -
                  жирафи
                          вдигат нос,
така за живот
               и за слава
                            алчен,
горд
     се качвам
                на Бруклинския мост.
Както влюбен,
                в музейна мадона
завинтва поглед
                    художникът дългокос,
така и аз
от подзвездните небосклони
гледам
        Ню Йорк
                  през Бруклинския мост.
Ню Йорк,
           довчера от задуха
                                     болен,
забравил
         дебели и тежки мъгли,
гледа
       безмълвен
                       как в прозорците долу
призрачно светят
                       духове зли.
Оттук
       железницата
                     се вижда едвам
и ти се досещаш
                       учудено,
че влакове
            дрънкат
                    някъде там,
сякаш в бюфета
                    мият посуда.
Грижливо
            търговците
                       всякаква стока
по реката
       развозват
                   от кей до кея,
погледнеш ли лодките
                            отвисоко,
като глави на топлийки
                              се мержелеят.
Аз съм горд
            с ей тази
                       стоманена миля,
сънища
         оживели
                 в нея се врязват -
борба
       за конструкции
                     вместо стилове,
сметки
       на гайки,
                  бетон
                         и желязо.
Ако
   земята избухне
                    в експлозия
и не остане
             ни камък,
                       ни кост,
но остане
           единствено
                            този
извисен над руините мост,
тогава,
         както от кости оглозгани
възкръсват
            в музеите
                    гущери прашни,
така от този мост
                     археолозите
ще възкресят
                  нашето настояще.
И ще кажат:
             - Тази
                стоманена лапа
е събирала
            прерии и океани,
оттук
      Европа
               се втурва на Запад,
разпиляла
            перата на индианците.
Този отломък
            машина грамадна
                                 загатва -
с дебели въжета
                   и хищни куки,
стъпил
       с железни крака
                             в Манхатън**,
към себе си
                мостът е теглил
                                   Бруклин**.
След ерата на парата -
                             изненада:
електрическа мрежа
                           ни връзва здраво,
после
       хората
                са викали по радио,
после
        хората
                са летели на авио.
Тук
   за някой
            безгрижен
                      бил е животът,
а друг -
       в глад и студ
                         е живял.
Оттук
      безработните
в Хъдсън***
           се хвърляли
                      надолу с глава.
По-нататък
             разказът ми
                         е без уловки,
към звездите
               пътят на моста
                                   зове.
Виждам -
           тук
             е бил Маяковски,
по срички
              редял стихове.

Гледам,
         както се пули във влак
                                        ескимос,
и сякаш от кърлеж
                        усещам сърбеж.
Бруклинският мост -
бива си я
такава вещ!

1925
——————–
* Кулидж - президент на САЩ /1921-1929 г./
** Манхатън и Бруклин - райони на Ню Йорк.
*** Хъдсън - река в САЩ.