превод: Литературен свят

За 60-годишнината на областната писателска организация кореспондент на «Наш Брянск.ru» разговаря с нейния председател, член на Съюза на писателите на Русия, ръководител на Брянското областно литературно обединение, главен редактор на алманаха «Литературный Брянск» Владимир Сорочкин.

- Разкажете ни с какво се занимава писателската организация?

- Помагаме на писателите в издаването на книгите им, пропагандираме творчеството на съвременните писатели, занимаваме се с литературно образование, работим с млади автори, организираме литературни празници: в Брянско ежегодно се провеждат около десет литературни празници, главните от тях са празниците на национално ниво - в Овстуга и в Красный Рог, международния празник «В земята на Боян» в Трубчевск. 

- В Брянск има ли много писатели и поети? 

- В областта работят около 10 литературни групи и обединения, в които членуват повече от 250 души. На семинарите за проза, които се провеждат в помещенията на нашата организация, ежемесечно се събират средно около 15 души, на семинарите по поезия - 30-35 души. Често навестяваме районите: както се казва, ако планината не отива при Мохамед, Мохамед ще иде при планината. Не всички могат да идват в Брянск. 

- Наскоро за пореден път беше дадена стипендия на името на Пьотр Лукич Проскурин за млади литератори. Разкажете за лауреатите. 

- През тази година стипендия получи Мухина Мария - преподавател, аспирант от Новозибков. От Брянск -Анастасия Перепелкина, нейната книга «Художникът и любовта» бе наградена с диплома в номинацията «Дебют» на ежегодната изложба на книги «Брянска книга - 2010». Максим Циганков - участник в литературната група «Екватор» при БГТУ. За нас беше важно да подкрепяме тази литературна група, в нея се занимават добри перспективни момчета, за които е необходимо повече да общуват, да създават творческа атмосфера, за да постигнат определени резултати на литературното поприще. По себе си знам: душата на техничаря се стреми към лириката. Някога и аз завърших Брянския технологически институт (сега БГИТА), макар че разбирах, че кариерата на инженера не е моето призвание. Все едно - после завърших Висшите литературни курсове на Литературния институт. 

- Кога се осъзнахте като поет? 

- Първата ми публикация беше на 16 години. Не се смятах за поет, но отдавах много време на творчеството - за да стана такъв.

- Доколко са важни за Вас признанието, славата? 

- Поезията за мен е разговор със себе си. Да се говори днес за търсене на слава на  на литературното поприще е несериозно. По-рано беше така: публикуваш в сп. «Юность» и на сутринта се събуждаш знаменит, знаят те от Далечния Изток до Западна Украйна. Сега времето е информацинно. Изгубваме се в огромния поток от недозирана информация. На този фон се издават огромно количество книги, които понякога са важни и интересни само на автора им.

- За дългия Ви творчески живот имало ли е периоди, когато сте се съмнявали в призванието си?

- Разбира се. Имало е периоди, когато дълго не съм писал, сега също преживявам не най-плодотворния си период. Винаги се появява въпросът: «А защо?». Трябва някак да се печелят пари, силите отиват в друга посока. Но въпреки това пишеш, опитваш се да се противопоставиш на съблазънта да не се пише. Макар че времето за творчество сега наистина не е най-доброто все равно.

- Литературният живот сега все-повече се премества в просторите на Интернет, как се отнасяте към това?

- Това е обективен процес. Интернет е удобен, той ще се развива все повече. Можеш, без да излизаш от къщи, да прочетеш всяка книга. Наистина, не всички могат да четат от екрана, но сега има различни имитатори на книги. Проблемът е, че се публикуват и много глупости. Това е нож с две остриета.

- В какво е причината за днешната криза, какви пътища за излизане от нея виждате?

- Промени се средата, всичко се върти около парите. По-рано се събирахме в компании: «Как, не си ли чел еди коя си повест?» И беше срамно да не четеш, да не бъдеш запознат. Сега това го няма. Редица писатели с десетилетия не мога да издадат книгите си. А нали се занимаваме с необходима работа: съхраняване на езика, възпитание на духовни начала. Всички наши писатели са хора с определени нравствени и граждански позиции, със своя пълноценен позитивен мироглед. Необходима е държавна политика, книгоиздателска програма, поне на регионално ниво. 

(със съкращения)

ИА «Наш Брянск.ru», 29.12.2010 г.