СТИХОВЕ
превод: Николай Тодоров
ИЗ „БРОЕНИЦА ОТ ЛИРИЧНИ СОНЕТИ” (1911)
ХІІІ
ВЕЧЕР В ОЧИТЕ
Изгрява вечер в твоите очи
и кръглата луна ги пълни с блясък.
Светликът мек и сребърен тъй ясно
сред сенките окръжности бразди.
Под сладостно изгрелите лъчи
откривам твоя поглед и косата
над челото: загадъчна украса -
за твоите загадки тя мълчи.
Навътре, сред сърцето, е затворен
разпален стрък на цвете: Вечността е;
звезди червени греят най-отгоре:
на пътя ти остави ги Съдбата,
но тука вече нямат ореоли -
в загадъчна мъгла се появяват.
Билбао, септември 1910
ИЗ „ОТ ФУЕРТЕВЕНТУРА ДО ПАРИЖ” (1925)
ХХІ
Знам бъдното: крета едва, но не спира,
с копнежи изпълнено, и часовете
преглъщаш, не дъвчеш - зората пред теб е,
но бъркаш я с мрака в безплодната диря.
Убиваш часа, ала още намираш
кошмара замайващ и все е пред тебе.
След него звучи - и е все така леден -
шумът на молитви, що сводът раздира.
Върховната среща очакваш, полита
гласът ти и търсиш небе - то говори,
но думите глъхнат. В колиба разбита
сънуваш сред скука в духа ти разровен -
накрая и краят по-близо се скита
край празния залив, в морето отворен.
22 май 1924
ИЗ „ПЕСЕНЕН СБОРНИК. ПОЕТИЧЕН ДНЕВНИК” (1928-1936, изд. 1953)
171
„Не се допирай до мене!”
Йоан (20:17)
Поглежда към водата Магдалена,
забравила за себе си, в живота
пресладък на щастлива смърт! И свято
е нейното кръщене! Тя протяга
ръцете си, подобно на момиче,
към всяка светлина, но Той възпря я:
„Не се допирай ти до мен!” - и трепна
кристалната вода, и тя се върна
на себе си, усети празнотата
отвътре, след животи извървяни.
15 май 1928
