ИЗ ДНЕВНИКА МИ
превод: Петя Цолова
ИЗ ДНЕВНИКА МИ
Търся подкрепа. Подкрепа, земя!
Космосът още е твърде далече.
Цяла ще вляза в гори и поля.
Ти чуваш ли, мила, търся подкрепа!
Търся подкрепа при свойте брези.
Всичко те знаят, всичко видели…
Не съм ви досаждала много, нали?
Така ми е мрачно, а вий тъй сте бели.
Търся подкрепа в стените у нас.
Сладост, горчилки все тук съм пила.
И туй е утеха в тежкия час -
с тях да припомняш минало мило.
Търся подкрепа в предишната аз.
Защо да се лъжем, че все съм си съща -
в мене предишната - силна и зла -
търся опора насъщна.
Как ми е нужна и бъдната аз.
Тя тук е, близо, но все пак, къде е?
Тя е добра и в тежкия час
нека подкрепа даде ми.
Търся подкрепа. Залюля се света.
Пътят изплъзва се изпод нозете.
Подкрепете ме, хора! За минута, сега,
за да мога утре и аз да подкрепям.
***
Внезапно себе си да разбера
през чуждите любящи устни
и чрез очите безискусни,
а своите - да ослепя.
Да се открия във ръцете ти,
даряващи живот и име.
Да зная, че прегърнеш ли ме,
страхът от мен ще отлети.
Да стана истинската аз,
задъхвайки се както в планината
от въздуха бездънен. А душата
да благославя непредвидения час.
Да стана себе си чрез теб -
приела те като кръщение,
като причастие и опрощение,
че победена съм във бой нелек.
Във боя с чуждата съдба.
И, боже мой, каква присъда -
самата себе си да бъда,
чрез болката да се родя.
***
…Не съм вече оптимистка,
изчезна оная страна,
где мигли свеждаше ниско
над моите рамена.
Ала макар и изтляла
и превърната в прах,
във нея аз съм живяла,
във тая страна аз бях.
И смело крача в живота
начело с тая звезда,
имам си като народа
история и съдба.
***
И зла да е съдбата към поета, и добра,
душата му не е развей-прах, зная.
Подхожда му на него слабостта,
че в пещ гореща болката го вае.
Горейки, материкът ни души
със хиляди въпроси безответни.
И не за стихоплетските души
е думата. Говоря за поетите.
Като с дърва светът е с думи запасен.
Но там, където светва стоп-преграда,
ти преминаваш само с рими въоръжен.
Ще разберат ли, че наистина ти страдаш?
