Джаянта Махапатра

превод: Маргарита Дограмаджан и Марко Марков

УТРИН І

Неща отминали,
                     светът
на ръб от древно злато.
Сред облаците като птица
небето се извива.

Наоколо чистачка шета
и кофата със смет човешка
люлее
в крехките си пръсти.

Към улицата още сънна
един прозорец се разтваря
и женски поглед насмешливо
от сенките студени пада.

И нещо се разстила бавно
из къщите, подобно въздух:
достойнство, чакащо рождение,
в което да повярват всички.

УТРИН ІІ

Дали се крие тя в предишната
или пък в следващата вечер?
А може би
от другата страна на нашия живот.

Навсякъде развалини, прикрили
мъглявите интериори на мига.
Свещеници, опитващи се докажат,
че не съществуват.

Напълно гол монах от секта Джайна
върви спокойно по посочения път.
Зад тялото му векове
подкрепят святото му вдъхновение.

Това е утринта за неговия разум:
там ни предишната,
ни следващата вечер
посмели биха да се срещнат.