Сергей Есенин

превод: Никола Фурнаджиев

***

В този край с жълтееща коприва
и със плет чуплив
под върбите къщички се свиват
с изглед сиротлив.

Зад гъстака син на долината
в пясъчната шир
дълъг път далеч през езерата
води към Сибир.

Рус се е зареяла в простора
и по тоя път
към Мордва и Чуд тълпа от хора
с железа вървят.

Всеки е крадец или убиец
според своя дял.
Аз обикнах погледа им, криещ
толкова печал.

Има на убийците в сърцата
много простота,
но кривят се грозно на лицата
лилави уста.

Че съм чист, мечта в душата крия,
но със своя нож
някого аз също ще убия
в есенната нощ.

Като тях да се сродя с тълпата
и по тез места
ще ме поведат под силен вятър
с примка на врата.

И когато със усмивка пътем
аз изправя стан,
ще залижат дъждовете мътни
пътя извървян.

1915

—————————–

***
Всеки труд, сполуко, благославяй!
На рибаря - с гриба лов щастлив.
Крантата и плуга да доставят
хляба на орача търпелив.

Пие се водата със стакани,
може да се пие с друг съсъд,
гдето бреговете непрестанно
под мъглата розова блестят.

Хубаво е да лежиш в тревата,
да се взираш в свода озарен
и да си припомняш на жената
погледа към тебе устремен.

И дърдавци свиркат под небето,
и са светли тези между нас,
у които просто е сърцето
на труда под веселата власт.

Че и аз съм селянин, забравих,
като зрител сам разказвам днес,
негли чужд на моите морави
и незабравимия ми лес.

Сякаш някой зарад нещо жали
и със своя край е разделен
и затуй, над гьола излетяли,
плачат дъждосвирците във мен.

1925

***
В том краю, где жёлтая крапива
И сухой плетень,
Приютились к вербам сиротливо
Избы деревень.

Там в полях, за синей гущей лога,
В зелени озёр,
Пролегла песчаная дорога
До сибирских гор.

Затерялась Русь в Мордве и Чуди,
Нипочем ей страх.
И идут по той дороге люди,
Люди в кандалах.

Все они убийцы или воры,
Как судил им рок.
Полюбил я грустные их взоры
С впадинами щёк.

Много зла от радости в убийцах,
?Их сердца просты.
Но кривятся в почернелых лицах
Голубые рты.

Я одну мечту, скрывая, нежу,
Что я сердцем чист.
Но и я кого-нибудь зарежу
Под осенний свист.

И меня по ветряному свею,
По тому ль песку,
Поведут с верёвкою на шее
Полюбить тоску.

И когда с улыбкой мимоходом
Распрямлю я грудь,
Языком залижет непогода
Прожитой мой путь.

1915

—————————–

***
Каждый труд благослови, удача!
Рыбаку - чтоб с рыбой невода,
Пахарю - чтоб плуг его и кляча
Доставали хлеба на года.

Воду пьют из кружек и стаканов,
Из кувшинок также можно пить,
Там, где омут розовых туманов
Не устанет берег золотить.

Хорошо лежать в траве зеленой
И, впиваясь в призрачную гладь,
Чей-то взгляд, ревнивый и влюбленный,
На себе, уставшем, вспоминать.

Коростели свищут… коростели.
Потому так и светлы всегда
Те, что в жизни сердцем опростели
Под веселой ношею труда.

Только я забыл, что я крестьянин,
И теперь рассказываю сам,
Соглядатай праздный, я ль не странен
Дорогим мне пашням и лесам.

Словно жаль кому-то и кого-то,
Словно кто-то к родине отвык,
И с того, поднявшись над болотом,
В душу плачут чибис и кулик.

12 июля 1925