Педро Салинас

превод: Красимира Василева

РАЗСЕЯНА ЛЮБОВ

Ти вече не си с мене, тука
са само твойте видимост и сянка.
Душата ти далеко отлетя - не ще да мине даже ден
и ти ще я последваш.
Макар че тази вечер още ми дарява вяли клетви,
заучени усмивки,
копринената леност на прегръдките.
Разсеяна любов, какво е тя?
Защото мислите ти вече не са тука,
не, те са там, където ти желаеш.
От много, много отдалече
пак по привичка отговаряш:
- О, вярвай ми, че съм със теб.
И за пореден път доказваш, че съм сам.

ВТОРИ ЖИВОТ

Когато в паметта ми се изтриха твоите черти,
ти оживя отново.
Ти бе застинала във границите
на собствените очертания.
А аз те знаех наизуст,
както познавам географската ни карта,
на север - сухият ти леден глас,
на юг, във края на морето, -
изгубената немощна усмивка.
И ти живееше във вкаменените предели
на неизменния релеф.
Но случи се веднъж -
аз помня този ноемврийски изгрев,
когато картата започна да бледнее,
контурите й силно се размиха.
Лишена от черти, ти полетя към нищото.
На следващия ден
аз вече нямах изход.
И сам, разбираш ли, те сътворих отново
със глас или пък без,
със тяло и без тяло -
има ли значение?
Сега ти стана моя
и извън мен успя да съществуваш.
По свои мерки те създадох, Афродита,
тъй съвършена и независеща от паметта ми,
прекрасна, недокосната,
излизаща на жизнения бряг
от пяната на моята забрава.