ХРАМЪТ
ХРАМЪТ
Тъй тъжни са очите на светците,
сред тях Исус Христос е безутешен.
И тъй ще е до свършека на дните,
защото който влезе тук е грешен.
—————————–
***
На Ганчо Керечев
Мъжки вятър с нечакана вест
горди думи в сърцата вдълбава:
- Всеки има свой Еверест,
но не всеки на него остава.
—————————–
***
Не, не казвайте толкова лесно „Слава!”
Пред вас е един от най-простите ребуси:
Тя дава,
за да унижава,
а унижава всъщност себе си.
—————————–
***
Когато кажа Джомолунгма,
аз виждам
Христо Проданов
и
Христо Христов.
Там
аз ги виждам като в негатив -
изваяни са те от светлина,
а снеговете покрай тях
са траурни.
Така
като човек върхът живее,
а пък човекът -
като връх.
/Това, да имаш два живота,
бе привилегия дотук
на любовта
и на поета./
И питам се:
случайно ли са кръстени с това
едно и също име?
—————————–
МАРЦИАЛ
Живях живот спокоен и бурен,
плаках и смях се през вековете.
Днес храня само трънливия бурен,
който всъщност е цвете.
—————————–
***
Замръкнал на крайселски път,
облян от лунна светлина,
видях житата как трептят
като гърдите на жена.
—————————–
ПОСЛЕСЛОВ
Вървях по рози - и по бодли,
изпитах любов, омраза, измяна
и вече знам - най-много боли
скритата рана.
—————————–
НАБЛЮДЕНИЕ
Слугата днес е изтънчен слуга:
ухото - източено, устата - няма.
Но аз за него си мисля с тъга -
и сега той сянка си няма.
—————————–
САЩ
Първото ес на есоес
ти зачертаваш не от днес,
от финикийския звън упоен.
Но защо искаш това и от мен?
—————————–
***
В гората българска късно наесен
в мен проблясна мотив такъв:
Дърво засадиш ли, израства песен,
в звънтежа й парят капчици кръв.
—————————–
ЛАПТОП
Машинката ми пишеща е стара
и, може да се каже, мъченица,
но буквичките й за мене са България,
а лентата - Марица.
—————————–
ПОСЛЕДНО
Сега, когато съм тъга,
какво ли мога да ти дам?
Прозрачна пепел от дъга
и дим от дом, останал сам.
—————————–
ИЗВОР
Тук странно чувство в мен расте
и свежо ми шепти: - Юначе,
бащата на морето е дете,
което плаче.
—————————–
***
Синьозелена, нежна и твърда трева,
ти сега ми нашепваш почти потайно:
случайно роден си, случайно живя,
умря неслучайно.
—————————–
***
Най-накрая без шум и без поза
ще усмиря последната риза…
Така залезът в гордата роза
влиза привечер. И не излиза.
—————————–
***
Изтече август като изтървана,
по стръмното бълбукаща бутилка.
В последната му капка е Румяна -
за всяка моя рана билка.
—————————–
***
Все още съм жив. Но моят ден,
отънал в страшна тъга,
от бях и ще бъда е сътворен
и сякаш няма сега.
—————————–
ЛЮБОВ
Знаеш ли, в теб се забравих вчера -
нежен, небрежен, влюбен почти.
Днес искам спешно да се намеря,
къде си ме скрила, помниш ли ти?
—————————–
СЛЪНЧЕВ ЧАСОВНИК
Трябва да знае и пепелянката,
и цветето, и ти, любима:
ако я нямаше сянката,
времето нямаше да го има.
—————————–
ПАРАДОКС
Как да живея вече не зная:
изопнат до вчера почти като лък,
успях аз да свържа двата края -
получих един омагьосан кръг.
—————————–
***
Планината е синя. Синя
е кръвта ми, цезар и роб.
Планината е моя родина,
майка и гроб.
—————————–
***
Ето какво ми прошепна веднъж
звънливата, плаха трева:
- Зеленият цвят мирише на дъжд,
на пръст и на сетни слова.
—————————–
МОСТ
Ти, на доброто най-точния герб,
на път и река най-точната рима -
малко хора приличат на теб,
но ги има.
—————————–
***
Добър ден, моя тиха, златна тъга,
поднебесна и богоравна.
Толкова искам да бъда над тебе дъга,
но не мога - не съм плакал отдавна.
—————————–
ЧАЯ
Тя прекосява родни земи
разговорлива, неутолима.
И не защото шуми
я има.
—————————–
АПРИЛСКИ ПЕЙЗАЖ
От чистото, безбрежно висине
елите слизат чак до пътя бял.
А ручеят синее като шал
върху зелените им рамене.
—————————–
***
Където и да е затворен - в къща,
в театър, в църква, в крепост всемогъща,
поетът към вратата все поглежда,
а в погледа му все личи надежда.
—————————–
***
Един празен плик получих нечакано днес.
Как в ръцете ми, боже, смутено трептеше.
Върху него беше написан само моя адрес,
но почеркът твоя беше.
—————————–
МАЛКИЯТ ПРИНЦ
Най-накрая се отваля
този дъжд над гори и поля.
Аз ръкави запрятам - ръжда
има днес по всяка звезда.
—————————–
***
Във всяка победа нещо зловещо има.
Победиш ли, помисли над това поне -
защото загубата е поправима,
но победата - не.
—————————–
***
Преди да влезе в своя нов ад,
поетът към бога би могъл да простене:
- Ето света, създаден от мене,
ще го сравняваш ли с твоя свят?…
—————————–
КЪМ СЪДБАТА
Не ще ме отмине горчивата чаша,
затова уточнявам своя адрес:
живея в Пловдив, в квартал Мараша,
на „Шести септември” 126.
—————————–
***
Живея с неясна, но точна присъда -
не зная кой я написа в мен,
но зная, че най-накрая ще бъда
от смъртта си роден.
—————————–
***
Когато легна под своя кръст,
за мен ще кажат корен и пъпки:
- Хора, той е облечен в пръст,
а пръстта - в стъпки.
—————————–
АНДЕРСЕН
Твоето дете изрече:
- Кралят е гол пред нас!
и го облече
навеки във власт.
—————————–
***
Ти можеш всичко да си купиш, бизнес дамо.
Кола и къща. Борса и пенсне.
Приятели. Слуги. И мъжко рамо.
Талант обаче - не.
—————————–
***
Погребах толкова приятелства. Тъга
е името на моя ден сега.
И името на болката си знам -
не съм самотен аз, а сам.
—————————–
***
От гроб до люлка, от люлка до гроб,
колко е дълго това разстояние.
Ти на човека, боже, си роб.
И оправдание.
—————————–
***
Ти си всичко: родител, палач,
славей, мравка, змия,
тъжен смях си и радостен плач,
но най-вече - земя.
