ЧИЛИ
превод: Димо Боляров
Какво си ти, земя далечна, само име
на другата страна на земното кълбо.
Една о друга усмиряват се вълните,
не стига тук гласът на бурния прибой.
Но нейде там, наместил се е адът грубо,
не спира там на бури яростни ревът,
мъжете смели там не знаят вече друго,
освен да мрат, да ги повалят, да мълчат.
И там жени, и там дечица дребни има;
около стадиона бродят в плач нечут.
Решетки, каски, щикове неумолими…
Терорът се стоварва като тежък чук.
Убит е Алиенде. Скоро го последва
и Пабло, гласовият, велик поет -
тъй свидна жертва стана той и не последна,
без кръстен знак в земята легнаха безчет.
Самин в килията. Отвънка са дулата.
Насилници сурови зорко те следят.
Изнемощял човечец дребен, жив във ада -
и все пак те не могат да го победят!
„Да ме убият могат. Туй им подобава.
Аз ореол на мъченик не съм желал.
Но и умирането не ме ужасява.
Свидетели са ми жестоките дула.”
Изнемощял човечец във затвора тесен,
с дула, решетки, каски враг го обгради.
„Тече реката долу” - това е стара песен.
Терорът сее днес навсякъде беди…
И все пак - дързост, братко! Ний ще победим!
