Виктор Петров

превод: Златан Данев

ПРИ МОИТЕ РОДИТЕЛИ

Пак се връщам във мойта обител,
в бащин дом, в моя северен край.
По челата на мойте родители
възрастта коловози чертай.

И в очите на мама красиви
се търкулна сълзица-елмаз.
Промениха се хора и ниви,
но сълзите запомнил съм аз.

А пък татко ръка ми подава,
но в ръката му чувства се страх.
Възрастта с тях какво е направила?
Някак мъчно ми става за тях.

Те стоят като в снимките стари,
умилени до мене стоят.
А в прозореца с млади ластари
побелели тополи шумят.

1987 г.

ЗВЪНЧЕ

Старицата сама
живее край реката.
В голямата война
изгуби си децата.

Изгуби синове
и мъж, и дъщеричка.
Край тези брегове
живее сам-самичка.

Закачила е тя
едно звънче на двора.
И в глуха тишина
звънчето й говори.

Така по цели дни -
кога подухне вятър,
в звънчето глас звъни -
говорят й децата.

И тя не е сама.
Дори не е старица.
В небесна синева
кръжи над нея птица.

1987 г.