АЛЕКСЕЙ БЕЛМАСОВ - СЕКУНДА ДО БЪДЕЩЕТО
СЕКУНДА ДО БЪДЕЩЕТО
електронна книга
подбор и превод: Георги Ангелов
СЕКУНДА ДО БЪДЕЩЕТО
В художника спят още неродени картини.
В поета спят още неродени стихотворения.
В мислителя спят още неродени мисли.
В цялото човечество спи още нероден свят.
—————————–
***
Старите коне
живеят тихо
и бавно,
защото са претоварени
със спомени.
—————————–
ПОСЛЕСЛОВ КЪМ САМОУБИЙСТВОТО
Маяковски не се предаде пред трудностите -
той само непредпазливо се обърна
на повика на Вечността.
—————————–
МЕСТОЖИТЕЛСТВО
Днес астрономите
съвсем точно доказаха,
че живея само в покрайнините
на своята Галактика.
—————————–
ЗЛАТНИЯТ ПРИЗРАК
Във всеки човек спи гений!
Но само единици успяват да го събудят.
В останалите той умира, несъбуден,
и те до края на живота си
носят в себе си неговия труп.
—————————–
КОСМИЧЕСКИ ПЪТЕШЕСТВЕННИК
150 милиона километра
е прелетял слънчевият лъч,
за да стигне
до моята възглавница.
—————————–
ОТРАЖЕНИЕ НА ЧЕРНИ ДУПКИ
Провинциалните поети си отиват-
и времето гаси произведенията им.
А в къщите,
където са живели,
плават отломки от неиздадени книги
и с някого разговарят
обезумелите котки.
—————————–
ВАЖНО УСЛОВИЕ
На поета е нужна тишина,
за да чува сърцебиенето на думите.
—————————–
ПОЛИТИКА НА НЕНАМЕСА
Старателно заобикалям
горските мравуняци-
страхувам се да не изплаша
живеещото там друго човечество.
—————————–
***
Поетът не пише стихове,
а сади градина…
—————————–
***
От дърветата капят листа…
От хората - мисли…
—————————–
НЕ!
Не гледам паметниците -
вслушвам се в тях.
—————————–
***
Светът е пълен с красота и печал:
всички вещи, предмети и явления
съхраняват в себе си
поезия.
—————————–
БЕЗИХОДИЦА
Не ми останаха приятели.
Не ми останаха врагове.
Нямам къде да ида и към какво да се стремя.
Жена ми стана за мен чужд човек.
Децата ми пораснаха и се заеха със собствения си живот.
Затворен съм в килията на своя мозък…
—————————–
ТЪЖНО
Не мога да си спомня епизод от детството:
той вече е напуснал паметта ми
и живее самостоятелно…
Във Вечността.
—————————–
***
Земята и дърветата
вече седмица не разговарят с мен.
А зимата не идва…
—————————–
ЕВОЛЮЦИЯ НА ВСЕЛЕНАТА
С появата на Живота -
Вселената отвори очи и уши;
с появата на Човека -
Вселената започна да мисли.
—————————–
***
Цяла нощ
над главата ми
горят прозорците
на многоетажната Вселена…
—————————–
***
Жена
се къпе
в сухата вода
на огледалото…
—————————–
***
Птиците отлитат на юг…
Листата отлитат -
в забравата.
—————————–
***
Под музиката на вятъра
дърветата
танцуват…
—————————–
***
С възрастта започвам да се досещам,
че паметниците са
каменните кълнове на Историята.
—————————–
***
Земята живее
на третия етаж
на Слънчевата система.
—————————–
***
Край големите градове
пасат
цели стада
от празни консервни кутии.
—————————–
***
Есенната гора слуша
разговорите на птиците
и зиморничавите си
мисли.
—————————–
***
Усмивка толкова доволна,
сякаш току-що
са я нахранили.
—————————–
***
Злите хора
разговарят
с черни думи.
—————————–
***
Земята се движи:
днес нощувах в едно пространство,
утре - в друго.
—————————–
***
Поредна изложба…
Картините се събраха,
за да разгледат
местните аборигени.
—————————–
***
Понякога хората си мислят,
че са птици,
а птиците…
дали си мислят, че са хора?
—————————–
***
До Нова година останаха
тридесет минути,
а боклукът от Старата
още не е изнесен!
—————————–
***
Планините
през цялото време
се издигат
към Бога!
—————————–
***
Животът
на всеки човек
оставя след себе си
ехо…
—————————–
***
Не човек свири на цигулка -
свири цигулката,
вслушвайки се
в човека…
—————————–
***
Лятно наводнение:
птиците потъват
в листата на дърветата…
—————————–
***
Поетите се различават
от другите и по това,
че идват в тоя свят
всеки със свое
небе.
—————————–
***
Дъжд зад прозореца…
Сякаш дърветата
се стичат по стъклата.
—————————–
***
Дълбока есен …
Летните птици
и дървета
отлетяха на юг.
—————————–
***
Под зимното слънце
разцъфтяха преспи.
—————————–
***
Вечер.
Постепенно заспаха птиците,
гмурнали се на дъното
на тъмнината…
—————————–
***
Пролет.
Тревата и листата се завръщат
на предишните си места.
—————————–
***
В гората е прохладно и тихо.
Чува се само
как кълвач
ремонтира дърво.
—————————–
***
Самолет
пълзи
по синьото стъкло
на небето…
—————————–
***
Край реката огън
храбро се сражава
с тъмнината.
—————————–
***
Книгите с годините
натежават от възрастта
и от оставените по тях
следи
от пръсти…
—————————–
ИЗЛОЖБА НА КАРТИНИ
Тихо е.
Посетителите като сенки
минават от зала в зала,
без да произнесат и звук.
Сякаш се страхуват с думи
да не изцапат картините.
—————————–
***
В зимната гора
песните
се отучват да летят.
—————————–
***
Есенната гора
скърца с кости…
—————————–
***
Нощем
дърветата отварят
своите прозорци,
за да пренощуват в тях
уморените птици.
—————————–
***
Капят буквите на дъжда:
небето пише
есенно стихотворение…
—————————–
***
Денят си отиде -
в рокля от дъжд.
—————————–
***
Край езерото,
в тъмнината,
танцува
самотен
огън.
—————————–
***
Само думите нямат детство,
макар че старостта идва и при тях…
—————————–
ВЪПРОС
Нищо не устоява на натиска на времето -
ни хора,
ни планети,
ни звезди,
ни галактики,
ни дори самата Вселена.
А времето?..
Ще издържи ли то себе си?
Ще устои ли на собствения си натиск?!
—————————–
СТОРИ МИ СЕ
В микроскопа разглеждам
молекула,
а от молекулата
в телескопа
ме гледа
друго човечество.
—————————–
В ЗАЛЕЗА
Днес беше 26-ия ден от ноември
2001 година
от вашата ера -
каза Слънцето
и тръгна пеш
към Древна Гърция.
—————————–
ИМЕТО НА БОГА
Не търсете бог на небето -
той живее на земята;
във всеки конкретен човек,
във всяка птица,
във всяко дърво,
във всяко цвете.
Бог има много имена,
но най-точното му име е
Живот.
—————————–
***
Цветята - вечните ни спътници:
те ни посрещат от родилния дом
и ни изпращат на гробището.
—————————–
***
Умрелите заравят не в земята,
а във времето…
—————————–
***
Падат нощните звуци
и оставят в паметта черни петна.
—————————–
***
Ясна нощ -
небето е отворило за звездите
всичките си прозорци.
—————————–
***
Май.
Първи концерт на бурята.
—————————–
***
Когато децата играят на война -
никой на земята не умира,
когато възрастните играят на война -
загиват деца.
—————————–
***
Художниците
много векове изгребват тъгата от света,
но тя не намалява.
—————————–
***
Птиците се радват:
най-сетне
след дъжда
небето е изсъхнало.
—————————–
***
Втора седмица
в мен
се лее
дъжд…
—————————–
***
Ръкописът се преоблече
и стана книга…
—————————–
***
Живеейки,
не забравяй,
че твоя живот ще запомнят
и ще попият
книгите…
—————————–
***
Колко дълго не настъпва утрото.
Нима слънцето зад хоризонта
се е заблудило?