Владимир Павлов

превод: Литературен свят

Не помня точно в коя година, но беше в съветско време, мой стар приятел, чиста проба интелектуалец, подсмивайки се, ми подаде бележка в «Известия» за изложба на съвременното изкуство в Ню Йорк. Централният експонат на изложбата беше поставен зад куршумонепробиваемо стъкло. Това беше окачена на конец кибритена кутийка. Надписът на табелката гласеше, че в нея се намират екскременти на художника.

Един от стълбовете и идолите на съвременното изкуство Анди Уорхол веднъж поискал да уринира върху подготвеното копринено платно с фотографско изображение.
И какво мислите? Следите от малката нужда на съвременния «гений» били продадени в същия Ню Йорк за 10 милиона долара! Впечатляващо, нали?

Съвременните «изкуствоведи» без сянка на смущение понякога твърдят, че без Анди Уорхол съвременната световна култура просто не би съществувала. Именно - ни повече, ни по-малко!

Една от супрематичните композиции на Каземир Малевич била продадена за 17 милиона долара! Неговият «Черен квадрат» има пазарна цена 20 милиона!!!
Впрочем искам да отбележа, че «Черният квадрат» е обявен за национално достояние на Русия. Той виси сега в Ермитажа.

Пак там, в Ермитажа, се намират «Мадона Лита» на Леонардо да Винчи, «Даная» на Рембранд, «Юноша с лютня» на Караваджо, картини на Рубенс, Брьогел, Мурильо, Рибера, Ван Айк, малки холандци, платна на Търнър, Уайт, Констебл, Реноар, Сезан, Моне, Мане, Пикасо.

Наблизо, в Руския Музей са изложени картини на Серов, Левитан, Коровин, Врубел, Кустодиев, Бенуа, Бакст.

Във Флоренция, в галерия Уфици царува божественият Ботичели, Давид на Микеланджело стои на главния площад, в Рим в катедралата на Св. Павел могат да се видят фрески на Леонардо да Винчи и Микеланджело.

А Лувърът? Венера Милоска, «Мона Лиза». За мадридския музей Прадо с неговия Ел Греко няма защо да се говори.

Нима може да се каже, че картините на Уорхол, Малевич предизвикват у вас възторг, съпреживяване, асоциации. Може ли да се говори в този случай за критерии като талант, гениалност и Божи Дар? Епатаж - да, никой не спори. За достойнствата на «Черния квадрат» са изписани хиляди страници, за да се обясни на някои несведущи зрители неговата гениалност.

Но за обяснения на картините на Леонардо да Винчи или Реноар никакви думи не са нужни.

Между другото, рискувайки да си навлека гнева на опонентите ми, ще кажа, че абсолютната свобода води художника към деградация - мнозинството шедьоври са били създавани в условията на жестока цензура, идеологическа и религиозна.

Примерите са стотици и хиляди. Рубльов, Моцарт, Бетховен, Чайковски, Рахманинов, Данте, Сервантес, Шекспир, Пушкин, Гогол, Достоевски, Булгаков, Платонов, Манделщам, Пастернак, Ахматова… Какви имена - списъкът е грандиозен! И някакъв си там Малевич.

За създаването на велики произведения често е необходима външна несвобода - тогава в художника се открива чувството за потресаваща вътрешна свобода.

Още един художник, Василий Кандински - брат на световно известния психиатър Виктор Кандински. Психиатрите от цял свят използват определенията «Синдром на психическия автоматизъм» или «Синдромът на Кандински-Клерамбо». Описан от самия Виктор Кандински, страдащ от шизофрения, както и неговият брат-художник.
На перото на Виктор Кандински принадлежи и монографията «По въпроса за невменяемостта», много положения от която са твърде актуални и днес, когато става дума за съвременното изкуство.

Искам да цитирам думите на музиканта Курехин: «За да се свири на роял, съвсем не е задължително да се учиш, трябва просто да се натискат клавишите».

Казано е за музиката, а за живописта трябва просто да имаш боя и четка.

Впрочем имам колективната монография «Изобразителният език на болните от шизофрения» с предговор от академик Снежневски - цветиста и познавателна, с много илюстрации. Издаването й е било финансирано от швейцарската кампания «Sandoz», занимаваща се психо-фармакологични препарати и за първи път синтезирала ЛСД! В тази книга са представени такива «шедьоври»! Те могат да украсят всяка изложба на съвременното изкуство, а критиците ще ги обсъждат с умен и важен вид, макар че тук думата трябва да имат психиатрите.

Или ето художникът Чюрльонис, също човек не много здрав. В много учебници по психиатрия е показана репродукция на неговата «Пещера». Но творчеството му очарова. При него, за разлика от мнозина авангардисти, няма стремеж към скандал, епатаж.

В заключение ми се иска да цитирам широко известните думи на гениалния художник Салвадор Дали. На въпроса за източниците на огромното му състояние великият мистификатор отговорил: «Аз съм толкова богат, защото светът е пълен с кретени». Ох, колко са тези кретени!!!

Но ми се струва, че думите на Х. К. Андерсен са много по-точни - «Кралят е гол!»